Една книга, но десетки различни текстове. Така най-кратко може да се опише Библията – не като произведение на един автор, а като библиотека, събрана в един свещен корпус. В нея има разкази, закони, пророчества, поезия, мъдростна литература, евангелия и писма, създавани в различни епохи и на различни езици.
„Библията е библиотека – антология от текстове, писани и редактирани в продължение на дълъг период от хора в различни исторически ситуации“, казва професорът по религиознание Кристин Хейс от Йейлския университет.
Мойсей и първите пет книги
Най-известното традиционно приписване е свързано с Мойсей. На него се приписват Битие, Изход, Левит, Числа и Второзаконие – петте книги, известни като Петокнижие или Тора. В юдейската и християнската традиция Мойсей е възприеман като законодател и основен посредник на Божието откровение.
Историко-критичните изследвания обаче не приемат безусловно, че Мойсей е написал целия текст. Сред аргументите е фактът, че в края на Второзаконие е описана смъртта и погребението му. В Петокнижието се откриват и повтарящи се разкази, различни описания на едни и същи събития и промени в езика и представите за Бога.
Затова учените разглеждат Петокнижието като резултат от дълъг процес, в който са били съчетавани по-стари предания, законови текстове и разкази. Т.нар. документална хипотеза, развита особено силно през XIX век, различава няколко основни текстови пласта. Конкретните граници и имената на тези източници продължават да бъдат предмет на научни спорове.
Псалми, пророци и редактори
Множеството автори се вижда и в останалата част на Стария завет. Книгата Псалми например е съставена от по-стари песенни и молитвени сборници. Някои псалми традиционно се свързват с цар Давид, но самата книга показва, че в нея са събрани текстове от различни периоди и с различен произход.
Подобен процес се наблюдава и при пророческите книги. Имената им често са свързани с конкретни личности – Исая, Йеремия или Езекиил – но текстовете могат да съдържат по-късни допълнения, преработки и материали, предавани от техни ученици или последователи.
Кой е написал Новия завет?
Новият завет включва 27 книги. Четирите евангелия традиционно се наричат според Матей, Марк, Лука и Йоан. Съвременните изследователи обаче отбелязват, че самите евангелия не посочват пряко авторите си. Затова в научната литература често се говори за анонимни текстове, получили имената си в ранната християнска традиция.
При писмата картината е по-различна. Седем от посланията, приписвани на апостол Павел, обикновено се приемат за негови от широк кръг изследователи. Авторството на други, сред които Посланието до ефесяните и Второто послание до солунците, остава спорно. Посланието до евреите е най-известният пример за текст, чийто автор не е установен. Още древният християнски богослов Ориген обобщава спора с думите: „Само Бог знае кой е неговият автор.“
Един автор според вярата, много автори според историята
Разликата между религиозния и историческия отговор е съществена. За християните Библията е боговдъхновена, независимо че е записвана от хора. За библеистиката въпросът е кои са тези хора, кога са живели, какви по-стари предания са използвали и как текстовете са били редактирани.
Затова на въпроса „Кой е написал Библията?“ няма едно име като отговор. Човешките автори са много – известни, предполагаеми и напълно неизвестни. Към тях трябва да се добавят писари, редактори и общности, които са съхранявали, подреждали и предавали текстовете, докато те се превърнат в свещената книга, позната днес.
Източници: nationalgeographic.com, history.com