От върха на Бунарджика над Пловдив се извисява фигура на войник с автомат, насочен към земята. През 1957 г. тя става част от градския силует като Паметник на Съветската армия, а пловдивчани я наричат „Альоша“.
Монументът е издигнат по повод 40-годишнината от Октомврийската революция. Самата гранитна статуя е висока около 10,5 метра, а заедно с постамента общата височина се посочва между 16,5 и 17 метра. Точният ден на откриването се среща различно в източниците - 5 май или 5 ноември 1957 г., но годината е безспорна.
Войникът зад името „Альоша“
Прототип на фигурата е Алексей Иванович Скурлатов - съветски войник и свързочник, участвал във Втората световна война. През 1944 г. той е изпратен в България, където работи по възстановяването на телефонната линия между София и Пловдив.
В Пловдив Скурлатов се сприятелява с Методи Витанов. По-късно Витанов предава на скулптора Васил Радославов снимка, на която е заедно със съветския войник. Именно този образ става основа за лицето и фигурата на монумента.
„Той е бил в Пловдив, една година е служил, негова фотография остава и попада като първообраз при направата на паметника“, разказва пред БНР Камен Стоянов, изследвал историята на монумента.
Колективният проект
Архитектурната част е разработена от Борис Марков, Петко Цветков и Николай Марангозов. В скулптурния колектив участват Васил Радославов, Александър Занков, Георги Коцев и Иван Топалов.
Първоначалната идея за монумента претърпява промени, преди да се стигне до единната фигура на войника. Изборът на Бунарджика подчертава ролята на паметника като доминиращ знак, видим от голяма част на града.
От военен образ до градски символ
Името „Альоша“ се утвърждава постепенно. През 1962 г. композиторът Едуард Колмановски и поетът Константин Ваншенкин създават песента „Альоша“, посветена на войника и паметника. Тя става популярна в Съветския съюз и допринася за известността на пловдивския монумент.
Дълго време самият Скурлатов не знае, че е послужил за прототип на гранитната фигура. Името му е потвърдено след журналистическо издирване и размяна на снимки и писма. През 1982 г. той посещава Пловдив и за първи път застава пред своя каменен образ.
Така паметникът на Бунарджика остава едновременно документ за политическата епоха, произведение на монументалното изкуство и един от най-разпознаваемите силуети на Пловдив.
Източници: dariknews.bg, old-news.bnr.bg