В края на живота си Елинор Рузвелт вече не е просто вдовицата на американски президент. Тя е човекът, който застава начело на международните усилия за формулиране на права, валидни за всеки човек, независимо от държава, пол, раса или произход. На 7 ноември 1962 г. Рузвелт умира в Ню Йорк на 78-годишна възраст. Днес се навършват 64 години от смъртта ѝ.
Родена на 11 октомври 1884 г. в Ню Йорк, Анна Елинор Рузвелт израства в заможно семейство, но рано се сблъсква със загубата на родителите си. През 1905 г. се омъжва за своя далечен братовчед Франклин Делано Рузвелт. Когато той става президент през 1933 г., тя заема мястото на първа дама, но отказва да остане в традиционната роля на домакиня и организатор на приеми.
Първата дама, която излиза извън Белия дом
Елинор Рузвелт пътува из Съединените щати, посещава болници, училища, работнически квартали и държавни програми, а след това докладва на президента какво е видяла. Защитава правата на жените, афроамериканците, бедните и работниците. Провежда пресконференции само за жени журналисти, с което създава възможност в редакциите да бъдат назначавани повече жени.
През 1935 г. започва да пише колоната „Моят ден“. В нея коментира социални и политически въпроси и разказва за срещите си с хората. Текстовете ѝ се превръщат в един от най-преките канали между Белия дом и американската публика.
През 1939 г. Рузвелт напуска „Дъщери на американската революция“, след като организацията отказва да допусне чернокожата оперна певица Мариан Андерсън до концертната зала „Конститюшън хол“. По-късно Андерсън пее пред десетки хиляди души на стъпалата на мемориала на Ейбрахам Линкълн във Вашингтон.
От Белия дом до Всеобщата декларация
След смъртта на Франклин Рузвелт през 1945 г. Елинор е назначена от президента Хари Труман за делегат на Съединените щати в ООН. Там тя председателства Комисията по правата на човека и комитетa, който изработва проекта на Всеобщата декларация за правата на човека.
Документът е приет от Общото събрание на ООН на 10 декември 1948 г. Рузвелт го определя като възможна „международна Магна харта за всички хора по света“. Ролята ѝ е свързана не само с редактирането на текста, но и с трудните преговори между държави с различни политически системи и разбирания за правата и свободите.
Една от най-цитираните ѝ мисли е свързана с мястото, където започват човешките права: „В малките места, близо до дома“. В същата реч Рузвелт подчертава, че ако правата нямат значение там, те няма да имат значение никъде. ООН уточнява, че широко разпространеният пълен вариант на този цитат не е открит в оригиналния текст на речта, но части от него са предадени в публикация на „Ню Йорк таймс“.
През 1961 г. президентът Джон Кенеди я назначава за председател на президентската Комисия за статута на жените. Елинор Рузвелт умира година по-късно и е погребана до съпруга си в семейното имение в Хайд парк. Наследството ѝ остава свързано с една проста, но политически радикална идея: че достойнството не е привилегия, предоставяна от властта, а право на всеки човек.
Източници: history.com, smithsonianmag.com