Учени от Университета на Ватерлоо в Канада разработиха покритие без традиционна пластмаса за чаши за еднократна употреба. Материалът е предназначен да замени тънкото пластмасово фолио от вътрешната страна на хартиените чаши, което задържа течността, но може да отделя микрочастици при контакт с горещи напитки.
Новото покритие е изработено от целулозен ацетат – биопластмаса от растителен произход, подсилена с нанокристали от целулоза. Резултатите от изследването са публикувани в списанието ACS Sustainable Chemistry & Engineering на Американското химическо дружество.
Хартиените чаши обикновено са облицовани отвътре с фолио от пластмаса на петролна основа. Без него картонът бързо би се размекнал. При продължителен контакт с вряла вода обаче традиционният слой може да започне да се разгражда и да отделя частици и фталати – вещества, които могат да нарушават хормоналния баланс.
Растителният слой остава цял
Екипът е сравнил под микроскоп чаши с обичайно пластмасово покритие и с новия материал. При стандартното фолио е започнало лющене на вътрешния слой, докато растителното покритие е останало запазено при същите условия.
„Беше истинско откритие да разберем колко лесно някои пластмасови покрития отделят частици“, казва ръководителката на изследването и професор по химия Шърли Тан.Тестовете са показали, че новият материал не се разрушава при продължителен контакт с вряла вода, готварска мазнина и разтворители. Тан определя създаването на издръжлив защитен слой без традиционна пластмаса като предизвикателство за екипа.
По-лесно рециклиране на чашите
Покритието може да се нанася и върху много тънка хартия, включително материал с плътност, сравнима с тази на домакинските кърпи. Това създава възможност за производство на чаши с по-малък разход на суровини и по-ниска себестойност.
Материалът е биоразградим. Тъй като и покритието, и хартията са изградени от целулоза, при тях не е необходимо отделяне на пластмасов слой преди рециклиране. При широко използваните чаши пластмасата и хартията са свързани, което затруднява преработката и е причина голяма част от тях да не се рециклират.
Изследователите виждат възможност покритието да се използва и при други видове опаковки за храни и напитки. Засега разработката е лабораторна алтернатива на конвенционалните пластмасови облицовки, а нейното внедряване в масово производство ще зависи от допълнителни изпитвания и технологична адаптация.
Източници: bta.bg, the-independent.com