„Като бях малък почти не ми даваха антибиотици. А сега за една хрема веднага предписват.” Това са най-честите коментари, които ще чуете от по-възрастни хора. Безспорно антибиотиците не са панацея. Дори все по-често водят след себе си допълнителни проблеми.
Статистиката също е стряскаща. Така например, 700 000 души годишно стават жертва на антибиотична резистентност. 10 млн. годишно пък ще достигне броят на жертвите вследствие на инфекции с резистентни микроби през 2050 г. Данните бяха изнесени на конференция в рамките на Световната седмица, посветена на отговорното прилагане на антибиотици и Европейския ден на антибиотиците, организирана от Националния център по заразни и паразитни болести (НЦЗПБ)
„България е на средноевропейско ниво по отношение на антибиотичната резистентност, но ситуацията може да се влоши заради продължаващите случаи на неправилна употреба на антибиотици и лоша хигиена в болниците. Тревожен е фактът, че повишената резистентност засяга както бактериите, причиняващи особено опасни инфекции като антракс и бруцелоза, появили се това лято у нас, така и причинителите на грип, хепатит и HIV”, каза доктор Тодор Кaнтарджиев, национален консултант по микробиология професор.
В България около 80% от антибиотиците се прилагат в извънболничното лечение. Това е проблем, тъй като не може да се контролира дали те се прилагат правилно.
Тревожен е и фактът, че българският лекар предписва три пъти повече антибиотици от своя европейски колега, а това повишава резистентността.