"Изглежда ни естествено да искаме децата ни да бъдат щастливи ... винаги. Даваме всичко от себе си, за да ги предпазим от негативизъм, разочарование, тъга и гняв. Опитваме да създадем мир и спокойствие в дома и училището. Измисляме всякакви начини да развеселим децата си, когато са тъжни. Това е в основата да бъдеш добър родител, нали?
Аз не съм съгласна", пише в блога си психолога Миа Вон Ша.
"Не искам децата ми да са щастливи. Искам децата ми да бъдат истински. А истинските хора изпитват различни емоции всеки ден.
Искам децата ми се чувстват толкова сигурно и комфортно с мен, че да могат да крещят и викат, да плачат и скърбят, да мрънкат и да хленчат – да изразяват истинските си чувства във всеки момент.
Знам, че всяка емоция преминава. Изразените емоции не остават за дълго. Но потисканите емоции могат да останат за цял живот.
Искам децата ми да бъдат свободни да бъдат такива, каквито са в този момент, и да знаят, че ще бъдат обичани винаги. Искам да се чувстват достатъчно сигурни в мен, че да търсят утеха, когато ги боли, за да можем да изградим здрава връзка, за да можем да споделяме историите и чувствата си и всички онези малки неща, които ни правят хора.
Когато решим, че най-ценното нещо за децата ни е да бъдат винаги щастливи, ние ги насърчаваме да се стремят към щастие на всяка цена и по този начин им изпращаме посланието, че ако те не са щастливи, и ние няма да сме щастливи като техни родители.
Тогава пренасяме чувството си за вина и провал върху децата си. Учим ги да вярват, че не могат да бъдат истински, без това да ни разтревожи или без да ни разочароват.
Караме децата ни да вярват в един измислен свят, където всичко е лесно и всички са щастливи през цялото време, а ако не си щастлив, значи нещо не е наред с теб.
Това е основата на бъдеща депресия и децата ни са бъдещите клиенти на индустрията за антидепресанти.
Посланието, което трябва да предадем на децата си е, че всички ние изпитваме множество емоции всеки ден. Някои от тях са много силни и остават с нас дълго време, други са по-спокойни и бързо преминават, но всички са част от човешката същност.
Всяка емоции има своето значение. Всяка емоция ще премине, когато се вслушаш в нея. Всяка емоция е красива, не само щастието.
Когато позволим на себе си и децата си да изпитват всички видове емоции, тогава им даваме възможността да се учат и да израстват, благодарение на емоциите си. Така те растат със способността да споделят емоциите си с другите, без да се чувстват зле от това, че се чувстват зле.
По този начин изучаваме живота в дълбочина. Не е нужно да се страхуваме от преживяванията си. Не е нужно да прикриваме болката.
Това е началото на една красива връзка с децата ни. Чрез споделянето на емоциите връзката става по-здрава и виждаме децата си такива, каквито са, а не такива, каквито сме се надявали да бъдат – те ще са истински, неподправени, красиви, емоционални и удивителни създания, които само чакат да ги обичаме с цялото многообразие на тяхната същност.“ завършва Миа Вон Ша.