Когато на Крис и Хю Хемпел им съобщават, че техните близначки страдат от фатално, нелечимо заболяване, те решават, че могат да направят само едно нещо — сами да създадат лекарство.
Тяхната упоритост и себеотдаденост сега дава надежда на много други семейства.
През октомври 2007 г., след цели две години непрестанно ходене по болници, лекарите най-сетне поставят диагноза на еднояйчните близначки Ади и Каси. Според тях децата имат рядко и нелечимо заболяване, наречено болест на Ниман-Пик (Niemann-Pick (NPD) от тип С. Тази ужасна болест е по-известна като „детски Алцхаймер".
Търсейки начин да помогнат на дъщерите си, двамата родители попаднали на статии, които представяли идеята, че циклодекстринът може да помогне при лечение на NPC. Химикалът всъщност представлява кръг от захарни молекули, които могат да носят още молекули вътре в пръстена. Маслените молекули като мазнините и холестеролът са привлечени към центъра на този пръстен, защото отблъскват водата. Това помага да се спре отделянето на мазнини при определени храни, а също така би могло да превози холестеролните молекули далеч от местата в тялото, където не трябва да бъдат.
За тяхно съжаление обаче, лабораторните и клиничните тестове на циклодекстринът щели да продължат години. Ето защо семейството решило да опита да създаде домашен лек на базата на тези въглехидрати, с който да помогнат на своите умиращи деца.
През април 2009 г., когато момичетата са само на 5 години, те стават първите американци, които се борят с фаталната болест с помощта на циклодекстрин.
Оказва се, че това експериментално лекарство, създадено за лечение на рядкото заболяване на Нийман-Пик тип С, показва впечатляващи резултати при лечението на пациенти с Болестта на Алцхаймер и ХИВ.
Так любовта и силния дух на двама родители, решени на всичко, за да спасят живота на децата си, сега дава надежда на милиони хора по света.
Семейство Хемпел има свой сайт, на който са разказали своята история и обясняват как тяхната мрачната приказка, за обречени детски животи, завършва със щастлив край и много надежда.