Един човек починал и понеже бил праведен, отишъл в Рая.
Там било прекрасно - зелени поляни, обсипани с цветя, вечна пролет, изобилие от всички блага. Дълго се радвал праведникът на своята участ, но един ден го заглождило любопитството и казал на Бога:
- Господи, позволи ми да видя Ада!
Съгласил се Бог и му отворил небето, за да хвърли поглед към грешниците и техните мъчения.
Каква била изненадата на праведника, когато видял абсолютно същата картина, както и в Рая - прелестна природа, изобилие на блага... Единствената разлика била, че всички хора, които били там, изглеждали изключително нещастни, плачели и страдали от участта си.
- Защо плачат, Господи? - попитал праведникът. - Не виждат ли, че живеят в Рая като нас?
- Не - отвърнал Бог. - Те си мислят, че нищо не им е дадено. Те вярват, че в Рая е съвсем различно и много по-хубаво. Това е единствената разлика между вечното райско блаженство и адските мъки.
***
Така и ние се отнасяме към живота. Мислим си, че всички живеят по-добре от нас, а ние сме обречени да ме бедни, страдащи и нещастни. Ако за момент забравим за останалите и спрем да се сравняваме, ще заживеем в несравнима благодат и богатство.