Откриха асирийски артефакт на 2700 години

Необичаен артефакт, открит в централната част на Израел, предоставя на учените неочакван поглед към далечните търговски връзки, религиозните традиции и културните промени, разтърсили древния Близък изток, съобщава уебсайтът The Debrief. Миниатюрният предмет, открит в древното селище Тел Хадид, е на близо 2700 години. Археолозите го определят като печат – обичаен предмет за този регион и период. По-внимателното му изследване обаче разкрива нещо далеч по-сложно.

„Предметът е забележителен със своя материал“, пише археологът Идо Кох от Университета в Тел Авив и неговите колеги в научна статия. Изработен от седеф, печатът е без аналог и представлява „материал, който досега не е документиран сред печатните печати от южния Левант“.

През Желязната епоха подобни печати обикновено са били изработвани от устойчив камък. Причината древният майстор от Тел Хадид да избере седеф остава загадка, тъй като този крехък материал е толкова деликатен, че според учените гравирането му би било изключително трудно с инструментите, налични през Желязната епоха.

Накратко, създаването на подобен артефакт от седеф с познатите техники, с които са разполагали занаятчиите в Близкия изток преди близо 2700 години, би трябвало да е невъзможно, пише БГНЕС.

Тогава защо неговият създател е предприел толкова сложна задача? Въз основа на произхода на материала и очевидното майсторство, вложено в изработката, учените смятат, че артефактът отразява дълбоките промени след асирийското завладяване на Завладяването на Израилското царство от Асирия. По това време населението на покорените територии често е било преселвано в различни части на империята, което е довело до формирането на общности, съчетаващи култури, свързвани дотогава единствено чрез обширни търговски маршрути от Месопотамия до Арабия и отвъд.

Печатът изглежда отразява именно тези далечни връзки. Според една от хипотезите седефът е бил пренесен от някое от депортираните семейства сред техните ценности. Не е изключено обаче предметът да е бил внесен и чрез процъфтяващите търговски мрежи, възникнали с възхода на Асирийската империя.

Гравираният мотив върху печата също може да дава сведения за неговия произход. Вместо изображения, свързани с израилтяните, той изобразява полумесец върху триъгълен постамент. До него е представена човешка фигура с вдигнати ръце, очевидно в жест на поклонение.

Тази символика е свързана с месопотамския бог на Луната Син, чиито почитатели постепенно се разпространяват в западните провинции на Асирия. Освен самите изображения, плитката гравюра – вероятно наложена от крехкостта на материала – подсказва, че предметът може да не е служил като практичен печат, а да е бил носен като амулет заради религиозното си значение.

Съчетанието между екзотичния и необичаен материал, чуждестранната религиозна символика и вниманието, вложено в изработката, разкрива следи от мултикултурния характер на общностите, живели под властта на древната Асирия.

„Този печат показва как разпознаваем колониален мотив е получил материален израз в контекста на западна асирийска провинция, като същевременно предоставя рядка възможност да бъдат изследвани практиките и ограниченията при гравирането върху седеф“, пишат Кох и неговите колеги.