След тежко корабокрушение един моряк бил изхвърлен от вълните на малък, необитаем остров. Започнал да изпада в отчаяние. Първите си дни прекарал в непрестанни и горещи молитви за спасението си. Не отмествал поглед от брега, втренчен в хоризонта в търсене на най-малкия признак за кораб в далечината.Но такъв така и не видял.
Накрая, загубил надежда, си построил малка колиба от отломки, за да се защити от дъжда и ветровете. Веднъж излязъл да потърси храна в околностите. Когато се върнал, видял че колибата му е обхваната от пламъци до небесата. Разгневил се силно, защото осъзнал, че губи и малкото, което има. Паднал на колене и ридаейки, извикал към Бог:
- Господи, как можа да постъпиш така с мен?! Толкова много вярвах в теб!
Накрая, заспал изтощен от викове и плач. На другия ден го събудил мощен звук на корабна сирена. Морякът не можел да повярва на очите си – към брега се приближавал кораб, а не след дълго от него се отделила лодка, която да го прибере на борда.
- Как разбрахте, че съм тук? – попитал изумен морякът своите спасители.
- Ти ни намери, не помниш ли? Видяхме дима и огъня. – отговорили те.
***
Не случайносе казва: "Неведоми са пътищата Господни." Ние нямаме обхвата, който Бог има за живота ни и затова трябва да се научим да му се доверяваме, когато го молим за помощ. Точно така и корабокрушенецът моли за Божията помощ и я получава във времето, когато е бил най-слаб.
Оставете Бог да си върши работата и се радвайте на спасението, което ще дойде!