Вятърът забелязъл едно прекрасно Цвете и се влюбил моментално в него. Когато той нежно галел Цветето, то отвръщало дори с повече любов, изразена в цвят и аромат.
Но на Вятъра това му се сторило недостатъчно и той решил:
- Ако дам на Цветето цялата си мощ и сила, тогава то ще ми отвърне с още повече.
И духнал Цветето с мощното дихание на своята любов. Но Цветето не издържало на бурната страст и се разпаднало.
Вятърът се опитал да го вдигне и съживи, но не могъл. Тогава той притихнал и зашепнал на Цветето с нежния дъх на любовта, но очите му се затворили завинаги.
Закрещял в този момент Вятърът:
- Подарих ти цялата мощ на безграничната си любов, а ти се разпадна! Сега виждам, че любовта ти към мен е била безсилна и това ми казва, че не си ме обичало!
Но Цветето нищо не отговорило. Било мъртво.
Този, който обича, трябва да помни, че не силата и страстта измерват Любовта, а нежността и искрените отношения. По-добре десет пъти да се сдържиш, отколкото един път да се разпаднеш.