Когато Бог сътворявал света, създал едновременно и вълка, и коня. Вълкът оставал недоволен и завел дело против коня.
Това било първото дело в света. Когато се изправили пред съда вълкът заговорил първи и отправил обвиненията си:
- Моят съсед, конят, ме ритна толкова силно с задните си крака, че ми изкърти два кучешки зъба. В обществото, в което се движа, твърдят, че Бог създал коня, значи, и копитата му. Но аз не мога да си представя, че Бог е създал толкова яки и корави копита, да изкъртват зъби. Ето, моите крака например са много меки.
Съдията казал:
- Дай да видя краката ти.
Вълкът ги показал, но старателно скривал ноктите си.
После съдията се обърнал към коня и го запитал:
- Какво ще кажеш за свое оправдание?
Конят отговорил:
- Господин съдия, моят съсед наруши едно основно правило, което спазваме в нашето общество. То е следното: Когато при нас идва приятел, той идва с лице към нас. Тогава ние се поздравяваме, опознаваме се и започваме да се разговаряме. Който обаче се промъква отзад, той е наш неприятел. Ние го удряме с задните си крака, за да го научим, как е редно да се държи в обществото.