Решил философът Ксант да приготви пир за учениците си. Почърал на своя роб Езоп да отиде на пазар и му казал:
- Купи ни от най-хубавото нещо на света!
Гостите пристигнали, настанили се, а Езоп им сервирал само език: варен, печен, осолен.
- Какво означава това?! – разгневил се господарят му.
- Господарьо, а нима, езикът не е най-хубавото нещо на света?! С него хората се договарят, установяват закони, разсъждават за мъдри неща – няма нищо по-хубаво от езика!, - казал Езоп.
- А, щом си такъв умник, тогава иди утре на пазара и ни купи най-лошото на света! – отсякъл Ксант.
На следващия ден Езоп отново поднесъл само език.
- Ти подиграваш ли се? – кипнал господарят.
- А нима езикът не е най-лошото нешо на света?! С него хората се лъжат, започват кавги и войни – няма нищо по-лошо на света от езика. - кротко, но твърдо отвърнал Езоп.