Приискало му се на Малодушието да се скрие от себе си. Но къде да отиде? Хитростта го посъветвала:
— Настани се при Смелостта!
— Ами, да! — зарадвало се Малодушието. — Заедно със Смелостта няма да ме е толкова страх да живея!
И тръгнало към Смелостта. Но, щом стигнало пред вратата й, го дострашило дори да почука и просто легнало на верандата и останало там завинаги.
Отт този момент насетне, пътят към смелостта минава през малодушието.
Поставете оценка:
Оценка от 0 гласа.