Домовете на свещеника и проститутка се намирали един срещу друг. Двамата умрели в един и същи ден. Душата на проститутката попаднала на небесата, а душата на свещеника в ада. Жетварите, които дошли да вземат душите им били озадачени. Те през цялото време се питали:
— Какво стана? Сигурно има някаква грешка! Защо водим светеца в ада? Нима не е бил духовен човек?
Най-мъдрият от тях казал:
— Той действително беше свещеник, но завиждаше на проститутката. Той през цялото време мислеше за купоните и удоволствията, които ставаха в дома й. Шумът от музиката, който идваше до нейния дом го вълнуваше непрестанно. Нито един от клиентите й не беше така радостен, както той. Цялото му внимание беше насочено към нейния дом. Дори докато се поклоняваше на Бога, той слушаше звуците идващи от дома й.
— А проститутката?
— Тя страдала и винаги мислела за непознатото блаженство, което си мислила, че изпитва свещеникът. Всеки път като го виждала да носи цветя за поклонение тя си мислела: "Кога и аз ще мога да бъда достойна да занеса цветя в храма". Аз съм толкова нечиста, че не мога даже да събера смелост, за да вляза в църквата.
Проститутката често била очарована от аромата на благовонията, сиянието на светилниците, звука от поклоненията и от някои ритуали и молитви, за които не се чувствала достойна да участва. Тя винаги жадувала за живота на свещеника, а свещеникът винаги жадувал за удоволствията. Техните интереси и желания били напълно противоположни, но напълно преобърнали съдбата им.