Голям керван преминавал през пустинята. След дългия път керванът достигнал до оазис, където хората се настанили да пренощуват. Докато връзвали камилите се оказало, че една скоба за завързване не достигала. Никой не искал да губи от съня си и да пази незавързаната камила.
Тогава единият от керванджиите отишъл при камилата, взел въжето и съвсем точно повторил всички движения, сякаш наистина завързал камилата за скобата. Тя си легнала, заспала и нощта преминала спокойно за всички.
На сутринта отвързали камилите. Всички се приготвили за път, с изключение на въображаемо завързаната камила, която отказвала да помръдне. Най-накрая керванджията, който вечерта я „завързал“, се сетил какво да направи. Застанал до нея и развързал въображаемата скоба. Камилата веднага станала и поела по пътя с останалата част от кервана.