Веднъж един известен учител и философ заварил своите ученици да спорят горещо по някаква тема. Отишъл той при тях и ги попитал за какво толкова спорят.
– Спорим за това в какво се заключава същността на щастието и нещастието на човека, – отговорили учениците.
– И как върви? Намерихте ли я? – попитал Учителят.
– Ние мислим, че причините за щастието и нещастието на човека са в това, което го заобикаля и се случва с него: в богатството и бедността, в здравето и болестта, в любовта и самотата, в мъдростта и глупостта, в старостта и младостта.
– Разходете се по улиците, вгледайте се добре в лицата на онези, които ще срещнете, – казал клатейки глава учителят. – Сигурен съм, че ще видите и смеещи се старци, и тъжни младежи; и весели бедняци, и тъжни богаташи; и пращящи от здраве, но мрачни минувачи; и погубващи се от любов влюбени, и щастливи самотници. Според вас, защо е така?
– Значи, причините за щастието и нещастието не са там, където ги търсим, – омърлушени признали учениците.
– Вашата грешка не е в това къде сте ги търсили, а в това какво сте намерили.
Истинските причини и същността на щастието и нещастието на всеки човек са само и единствено в него самия. А всичко, което сте намерили не е нищо повече от реакциите им, причинени от обстоятелствата.