Притча: Как да изпиташ човека?

Небето е сътворило пролет и есен, лято и зима, ден и нощ. При човека лицето е непроницаемо, чувствата са дълбоко скрити. Случва се човек на вид да е добър, а по природа алчен; на вид способен, а в действителност безполезен; на вид деен, топъл, а по душа пуст; външно мек, мил, а вътрешно груб.

Ето защо се получава така, че човек, който се стреми към добродетел, така както умиращия от жажда към водата, то всъщност бяга от нея като от горски пожар.

И така, един човек може да се изпита като:

Пътуване на далечен път – изпитание за лоялността му. Пътуване на близък път - изпитание за неговата почтителност. Задаване на трудни задачи - изпитание на способностите му. Задаваш му неочаквани въпроси - изпитваш неговата съобразителност. Призив да действа бързо - изпитание на доверието му. Доверяване на богатството си – изпитание на неговата съвест. Съобщение за опасност - изпитание на хладнокръвието му. Напиеш го, за да покаже наклонностите си. Заобиколиш го с жени/мъже, за да се види похотлив ли е той.

Това са деветте изпитания на Конфуций, по които може да се съди за един човек.