Веднъж група мъже започнали да спорят как изглежда най-красивата жена?
Един обичал огнено-черни, като въглен очи, с изгарящ поглед. Друг харесвал сиво-сини, бездънни и дълбоки като небето. Трети пък предпочитал кафяви – топли и усмихнати.
И за косата – единият казвал, че е по-хубава късата, а другият настоявал, че е дългата, люлееща се на вълни чак до петите. Едни се възхищавали на висока, величествена осанка, а други предпочитали малки, нежни и симпатични фигури. Всеки един от тях си мислел, че неговото мнение и описание е най-прекрасното и не спирал да убеждава останалите, че е прав.
Виждайки, че така няма да стигнат до единодушие, накрая решили да отидат при един мъдър възрастен човек и да чуят неговото мнение. Започнали така:
- Ние започнахме да спорим – разказали му те, – и така и не успяваме да се разберем. Кажи ни, мъдри човече, коя е най-красивата жена?
Дълго гледал старецът към пухкавите облаци в небето над тях и накрая, с ведра усмивка на уста им отвърнал:
- Любимата!