В едно малко село живеела сама бременна жена, чийто съпруг починал преди да се роди детето. Един ден жената намерила ранена невестулка в планината и решила да я прибере в къщата си, и да се грижи за нея докато тя оздравее. Тя я хранела, а невестулката не се отделяла от нея дори и за миг, въпреки че не е домашно животно и въпреки че не била съвсем опитомена. Няколко месеца по-късно, жената родила момченце. Въпреки всички предизвикателства, тя трябвало да продължи сама да се грижи за бебето. Минавали дни без жената да напусне дома и да се отдалечи от детето дори и за минутка, но един ден се наложило да напусне къщата за малко.
Бебето останало само с невестулката в къщата. След малко майката се върнала вкъщи и видяла невестулката с окървавена уста. Майката се разгневила, нападнала невестулката и убила животното на място. Точно в този момент чула бебешки плач от вътрешната стаята. Майката тичешком отишла в стаята и гледката, която заварила я поразила:
Застанала до люлката, а в люлката до бебето видяла убита и разкъсана змия.
Затова Айнщайн казва: "Да унищожиш предразсъдъците на хората е по-трудно, отколкото да разбиеш атома на частици."