Трима стари мъдреци започнали да спорят кое е по-важно за човека – неговото минало, настояще или бъдеще.
- Миналото ни прави това, което сме – казал единият. – Ето, аз вече мога да правя това, което съм научил в миналото. Вярвам в себе си, защото съм се справял със задачите, които съм захващал. Чувствам се добре с хората, с които преди ми е било добре или поне с хора, които приличат на тях. Миналото ме е научило дори на това, че сега, когато виждам вашите усмивки, знам, че ще имате възражения, защото не за пръв път спорим и аз съм наясно, че не сте свикнали да се съгласявате с каквото и да е без възражение.
- Не мога да се съглася с теб – казал другият. – Ако беше прав, човекът щеше да е обречен като паяк да е окован ден след ден в паяжината на своите навици. Бъдещето е това, което прави човека. Моята представа за това какъв искам да бъда след две години е по-реална от спомените ми какъв съм бил преди две години, защото действията ми сега зависят не от това какъв съм бил, а какъв искам да бъда. Харесват ми хората, които не приличат на онези, които съм познавал по-рано. А разговорът с вас ми е интересен, защото очаквам увлекателен спор и неочаквани обрати на мисълта.
- Вие съвсем забравихте, че миналото и бъдещето съществуват само в нашите мисли – намесил се третият. - Миналото вече го няма. Бъдещето още не съществува. И независимо от това дали си спомняте за миналото или мечтаете за бъдещето, действате сега. Само в настоящето можем да променим нещо в живота си – нито миналото, нито бъдещето са ни подвластни. Само в настоящето можем да бъдем щастливи, защото спомените за отминалото щастие ни носят тъга, а очакването на бъдещото щастие ни кара да живеем в тревога и очакване.