Седмица преди битката за Бул Рьн (известна още като битката при Манасас), Сьливан Балу, майор от втора доброволна рота от Роуд Аилънд, пише на жена си в Смитфийлд:
„14 юли, 1861 Вашингтон
Скъпа ми Сара,
Усилено се говори, че след няколко дни ще се местим, може би още утре. В случай, че не успея да ти пиша отново, чувствам се задължен да ти драсна няколко реда, които може би ще прочетеш, когато мен вече ме няма. Не изпитвам никакви съмнения и колебания относно каузата, на която съм се посветил, и се чувствам все така сигурен и уверен в смелостта си. Съзнавам колко голямо е упованието на американската цивилизация в победата на нашето правителство и колко голям е дългът ни към онези, които са минали преди нас през кървавите изпитания на революцията, И аз съм готов - напълно готов - и решен да се простя с всичките радости на този живот, за да помогна на правителството и да изплатя своя дълг.
Сара, любовта ми към теб е безсмъртна. Тя сякаш ме обвързва с мощни въжета, които нищо освен всемогъщия не може да разкъса. И въпреки това любовта към отечеството ме обгръща като силен вятър и ме носи неудържимо, заедно с всичките ми окови, към бойното поле.
Споменът за всички щастливи мигове, които съм преживял с теб, ме връхлитат и аз благодаря на Бога и на теб, че съм могъл да им се радвам толкова дълго. Колко ми е трудно да се откажа от тях и да превърна в пепел надеждите за бъдни дни, когато - ако е рекъл Бог - бихме могли да живеем и да се обичаме и да се радваме на синовете си, достойно възмьжали покрай нас.
Ако не се върна, скъпа ми Сара, никога не забравяй колко те обичам; когато падна на бойното поле, с последния си дъх ще изрека твоето име. Прости множеството ми грешки и болките, които съм ти причинил. Колко неразумен и глупав съм бил понякога.
Но, Сара! Ако мъртвите могат да се връщат на земята и да витаят около любимите си същества, аз винаги ще бъда с теб в най-ветлите дни и в най-тъмните нощи. Винаги. Винаги.
: И когато сетиш лек лъх върху страните си, това ще е моят дъх; когато хладен повей лъхне пулсиращото ти слепоочие, това ще е духът ми, който витае край теб. Сара, не тъжи за смъртта ми: Представи си, че съм за-минал и ме чакай, защото ние ще се съберем отново.
Майор Съливан Балу"
Майор Съливан Балу загива седмица по-късно при първата битка край Бул Рън.
Из "Пилешка супа за женската душа"