Последното писмо на един войник

Седмица преди битката за Бул Рьн (известна още като битката при Манасас), Сьливан Балу, майор от втора доброволна рота от Роуд Аилънд, пише на жена си в Смитфийлд:

„14 юли, 1861 Вашингтон

Скъпа ми Сара,

Усилено се говори, че след няколко дни ще се местим, може би още утре. В случай, че не успея да ти пиша отново, чувствам се задължен да ти драсна няколко реда, които може би ще прочетеш, когато мен вече ме няма. Не изпитвам никакви съмнения и колебания относно каузата, на която съм се посветил, и се чувствам все така сигурен и уверен в смелостта си. Съзнавам колко голямо е упованието на американската цивилизация в победата на нашето правителство и колко голям е дългът ни към онези, които са минали преди нас през кървавите изпитания на революцията, И аз съм готов - напълно готов - и решен да се простя с всичките радости на този живот, за да помогна на правителството и да изплатя своя дълг.

Сара, любовта ми към теб е безсмъртна. Тя сякаш ме обвързва с мощни въжета, които нищо освен всемогъщия не може да разкъса. И въпреки това любовта към отечеството ме обгръща като силен вятър и ме носи неудържимо, заедно с всичките ми окови, към бойното поле.

Споменът за всички щастливи мигове, които съм преживял с теб, ме връхлитат и аз благодаря на Бога и на теб, че съм могъл да им се радвам толкова дълго. Колко ми е трудно да се откажа от тях и да превърна в пепел надеждите за бъдни дни, когато - ако е рекъл Бог - бихме могли да живеем и да се обичаме и да се радваме на синовете си, достойно възмьжали покрай нас.

Ако не се върна, скъпа ми Сара, никога не забравяй колко те обичам; когато падна на бойното поле, с последния си дъх ще изрека твоето име. Прости множеството ми грешки и болките, които съм ти причинил. Колко неразумен и глупав съм бил понякога.

Но, Сара! Ако мъртвите могат да се връщат на земята и да витаят около любимите си същества, аз винаги ще бъда с теб в най-ветлите дни и в най-тъмните нощи. Винаги. Винаги.

: И когато сетиш лек лъх върху страните си, това ще е моят дъх; когато хладен повей лъхне пулсиращото ти слепоочие, това ще е духът ми, който витае край теб. Сара, не тъжи за смъртта ми: Представи си, че съм за-минал и ме чакай, защото ние ще се съберем отново.

Майор Съливан Балу"

Майор Съливан Балу загива седмица по-късно при първата битка край Бул Рън.

Из "Пилешка супа за женската душа"