В рая имало два ангела. Единият винаги си лежал спокойничко върху един облак и тънел в блаженство. Другият непрекъснато сновял между земята и Бога.
Минала половината вечност и сновящият ангел попитал вечно лежащия:
- Добре, де, братко, ама Бог ни е изпратил да служим заедно. Защо аз се изпотрепвам от търчане, а ти от хилядолетия мързелуваш?
Почиващият си ангел отговорил на въпроса с въпрос:
- Теб какъв ти е ресорът? За какво отговаряш ти?
- Аз донасям на Бог всички молитви и послания от човеците, които започват с „Господи, помогни ми...“
- Аха. Ами добре. Аз пък отговарям за посланията, които започват с „Благодаря Ти, Господи...“