Веднъж царят отишъл в гората на маймуните. Когато го видели, маймуните се изпокрили в паника, но останала само една маймуна, която изобщо не му обръщала внимание и подскачала от клон на клон, сякаш да се изтъкне. Царят изстрелял стрела по нея, но тя я хванала в полет. В отговор царят заповядал на приближените си да стрелят по нея. Не след дълго полетял дъжд от стрели и маймуната паднала мъртва. Тогава царят се обърнал към своя млад приятел Йен-Буй:
- Видя ли какво се случи? Това животно рекламираше ума и способностите си. То вярваше, че е недосегаемо, вярваше в силата и майсторството си. Помни тази случка! Никога не показвай пред хората най-добрите си качества.
Когато се върнали в двореца, Йен-Буй станал ученик на царя. Младежът ден и нощ работел върху себе си, за да се избави от всичко, което го прави да изпъква. Скоро в царството вече никой не знаел нито как да се държи с него, нито пък как да го манипулира. Така и станал изкусен водач и боец.
***
Един от ключовите принципи, за който говори тази притча, е че всичко, което е ценно за човека, трябва да се пази на дълбоко. То трябва да се съхранява като семе, посадено в богата почва, чакащо да порасне и да даде добър плод.