Веднъж малкият син на пастира отишъл, облян в сълзи, при Мъдрия съветник.
- Без да искам, убих една пеперуда, - изхлипало детето, - а мама ми каза, че да се отнеме чуждият живот е голям грях.
- Наистина е така, - важно отговорил съветникът, - но е грях само когато убиваш, без да е наложително, и изпитваш удоволствие от това. Милиони пеперуди умират всеки ден в клюновете на птиците или от лошото време, но малцина страдат за тях. Това е естественият ход на нещата.
- Но гласът на майка ми сякаш е вътре в мен и непрекъснато ме укорява. - възразило момчето.
- Какво толкова, обясни му всичко и му кажи, че не е прав. - посъветвала го Мъдрият съветник.
Озадаченото момче прошепнало нещо под носа си, лицето му грейнало в усмивка и се затичало нанякъде, като от радост дори забравило да благодари на съветника за съвета.
- Хората наистина са майстори в това да си създават неприятности, за да могат после да се отърват от тях с радост - промърморил си мъдрецът и като помислил, добавил - и все пак жалко за пеперудата, защото тя също е била нечия приятелка...