Конфуций стоял на моста над реката и гледал как водопадът падал отвисоко. В дъното му имало страшен водовъртеж, а някакъв човек се опитвал да премине през него.
Конфуций изпратил учениците си да го спрат и да му кажат, че преминаването не е възможно.
Но човекът не ги послушал. Той преминал реката и се измъкнал на другия бряг.
- Колко сте ловък! - възкликнал Конфуций. - Каква е тайната ви? Как успяхте да влезете в такъв водовъртеж и да излезете невредим?
А човекът отговорил:
- Когато влизам в течението, му се отдавам и му се доверявам напълно. Когато се отдадеш и се довериш, отпускаш тялото си по течението, не правиш нищо и оцеляваш, воден от естествения ход на течението. Ако искате, мога да премина отново.
- Запомнете това, ученици! - казал Конфуций. - Наистина можеш да се разбереш дори с водата, ако ѝ се отдадеш и ѝ се довериш, а още повече с хората.