Живял някога един фермер. Работата във фермата му обаче не вървяла добре. Фермата западала, трупал дългове, и той започнал да изпада в пълно отчаяние. Тогава някой му разказал за бялото врабче. То носело щастие и късмет на онзи, който го видел. Но това можело да се случи само на зазоряване, когато първите слънчеви лъчи се покажат на хоризонта.
На следващото утро фермерът бил навън още преди пукването на зората. Ден след ден, цели месеци излизал още по тъмно в очакване да забележи врабчето, което да му донесе мечтания късмет, но това така и не се случило. За сметка на това при ранните си разходки фермерът забелязал много неща, които се нуждаели от вниманието и грижата му, и ги вършел още преди закуска. Скоро работите във фермата потръгнали и тя разцъфтяла.
Понякога и в преследване на илюзорното човек трупа полезен опит и умения.
Из „Лунната долина“,
Джек Лондон