В живота ние говорим и определяме чувствата си според вида любов, който изпитваме.
Но въпреки това, въпреки самите нас, въпреки нравите и традициите, това не е така.
Любовта винаги е една и съща, променя се единствено връзката с другия, а това е много повече от семантична разлика.
Винаги давам един и същ пример:
Акo в салатиерата имам маруля, мога да прибавя към нея домати и лук и да направя смесена салата, или пък да прибавя цвекло, домати, моркови, варено яйце и малко картофи - и ще имам комбинирана салата. Мога да сложа пилешко месо, картофи и майонеза и да получа салата с пиле. И накрая мога да прибавя мед, захар и машинно масло и тогава ще се превърне в истинска гадост с отвратителен вкус. И ще бъде друга салата.
Салатите са различни, но марулята винаги е една и съща.
Има салати, които харесвам, а други - не.
Има чувства, които смятам, че могат да се съчетаят, и чувства, които ми се струват несъвместими.
Променя се единствено начинът, по който изразявам любовта си в отношенията си с другите; самата любов остава същата.
Това, което прави срещата между двама души различна, са нещата, добавени към любовта.
Из "Пътят на срещата",
Хорхе Букай