Искам да ви разкажа за едно момиченце, родено в много бедно семейство в една колиба в най-затънтената част на щата Тенеси. От 22-те деца в семейството тя била двадесета, недоносена и с крехко здраве. Съмнително било дали въобще ще оживее. Когато била на четири години, изкарала двойна бронхопневмония и скарлатина - смъртоносно съчетание, което я оставило с парализирано и напълно негодно ляво краче. Наложило се да й сложат желязна шина. Но въпреки това тя имала късмет, че майка й не я изоставила и постоянно я насърчавала.
Та същата тази майка казала на дъщеричката си, която била много будно дете, че въпреки шината и парализирания крак, тя можела да постигне в живота си точно това, което пожелае. Казала й, че й трябват само вяра, упоритост, смелост и несломим дух.
И така, на девет години, момиченцето свалило шината и направило онази стъпка, която лекарите й били предрекли, че никога няма да направи. След четири години тя вече имала ритмична походка, което според медицината било истинско чудо. След това момичето си наумило да направи нещо невероятно - пожелала да стане най-голямата бегачка в света. Как така, какво всъщност иска да каже - бегачка с този крак?
На 13 години се записала да участва в състезание. Класирала се последна - много далеч след другите. В гимназията участвала във всички училищни надбягвания и всеки път се класирала последна. Всички я съветвали да се откаже. Един ден обаче тя се класирала предпоследна. И ето че дошъл денят, когато спечелила състезанието. Оттам нататък Уилма Рудолф печелела всяко надбягване, в което участвала.
Уилма се записала в щатския университет на Тенеси, където се запознала с треньора Ед Темпъл. Треньорът Темпъл почувствал несломимия дух на девойката, видял колко голяма била вярата и вродения й талант. Тренирал я толкова добре, че през 1960 година тя заминала за Олимпийските игри в Рим.
Там тя се състезавала с най-голямата бегачка в света, германката Юта Хайне. До този момент никой не бил успял да победи Юта Хайне. Но на бягането на 100 метра Уилма я победила. Победила я и на бягането на 200 метра. Уилма спечелила два златни олимпийски медала.
Дошъл ред на щафетата на 400 метра. Уилма отново се изправила срещу Юта. Първите две бегачки в отбора на Уилма предали първи щафетата. Но когато третата бегачка предавала щафетата, била толкова възбудена, че я изпуснала и Уилма Видяла как Юта поема напред по пистата. Невъзможно било някой да догони пъргавата и бърза като стрела девойка. Но ето че Уилма успяла да го направи! Уилма Рудолф спечелила третия си златен олимпийски медал.
Този ден тя влязла в историята като първата жена, спечелила три златни медала на едни олимпийски игри. А лекарите й били казали, че никога няма да проходи...
Из „Още семена за посев"