Отишъл веднъж млад ученик при Учителя си и му казал:
- Прощавай, че реших да те безпокоя без предупреждение, но чух притеснителни неща, които ме смущават и искам да ги споделя с теб. Знаеш ли какви неща говори един твой приятел за теб?
- Почакай, - спрял го преди да продължи Учителят, - първо, пресей това, което искаш да ми кажеш през три сита.
- Три сита?
- Преди да се каже каквото и да е, трябва три пъти да се пресее. Най-напред – през ситото на истината. Сигурен ли си, че това, което искаш да ми кажеш е истина?
- А, не, аз просто чух от…
- Много добре! Значи, ти не знаеш истина ли е или не. Тогава да го пресеем през второто сито – на добрината. Искаш да ми кажеш нещо добро за моя приятел?
- Не, точно обратното…
- Тогава, ти възнамеряваш да ми кажеш нещо лошо, като при това не си сигурен дали е истина. Да пробваме тогава с третото сито – за ползата. Смяташ ли, че по някакъв начин ще ми е послужи за добро това, което искаш да ми разкажеш?
- Не, в него няма нищо, което да ти е от полза…
- Тогава, защо изобщо идваш да ми кажеш това, което се канеше да ми кажеш?!