Млад цар отишъл при стар отшелник, за да потърси отговор на три въпроса, които го тормозили от дълго време: кое е най-важното време, кой е най-важният човек и коя е най-важната работа.
Възрастният отшелник копаел в градината близо до къщичката си. Той едва стоял на краката си, но не спирал да копае. Скочил царят от коня си, задал му трите въпроса, но останал без отговор. Старецът продължил да копае мълчешком.
- Чакай, ще ти помогна, сигурно си се изморил! - казал царят, взел от ръцете на стареца мотиката и започнал да копае вместо него.
После отново повторил въпросите си, но в отговор чул само молба да върне мотиката. Царят обаче не послушал стареца и решил сам да свърши докрай работата.
Изведнъж на пътя се появил човек с окървавено лице. Царят го прибрал от пътя, донесъл вода от ручея, измил раните му и ги превързал. Пострадалият умирал от жажда, а царят го напоил. После го завел в къщата на стареца, за да си легне. Самият цар също се приготвил за сън, защото приближавала нощта.
На сутринта царят отново задал своите три въпроса на отшелника. Този път го намерил го в градината – засявал лехите, които вчера изкопали. Старецът му отвърнал:
- Ти вчера сам отговори на своите въпроси.
- Но аз не получих никакви отговори! - изненадал се царят.
- Когато видя, че съм стар и немощен, ти ми помогна. Ако не беше останал при мен, на пътя щяха да те нападнат разбойници, както е станало с онзи мъж – рекъл старецът. - Най-важното време е онова, в което ти се хвана да копаеш, за да ми помогнеш. В това време най-важното нещо бях аз, а най-важната работа – твоята помощ. Когато дойде пострадалият, той стана най-важният, а най-важното нещо беше помощта, която му оказа.
Царят малко по малко започнал да разбира думите на стареца.
На прощаване старецът му заръчал:
- Помни, че най-важното време е днес. Най-важният човек е онзи, който стои до теб. А най-важната работа – да правиш добро на човека, който е до теб, защото точно за това е предназначен живота ти.