Веднъж край селския кладенец се събрали три майки. Две от тях започнали да хвалят синовете си. Едната казала, че нейният син е най-красив сред момците в селото, най-силен и най-умен. Втората не ѝ останала длъжна, хвалела момчето си в захлас. А третата жена стояла до тях и си мълчала. Другите две я попитали защо мълчи. Тя им отговорила:
- Ами синът ми е съвсем обикновен, нищо специално няма в него, казала жената.
Напълнили селянките тежките ведра с вода и тръгнали да се прибират у дома. Насреща им се задали синовете. Синът на първата се въртял през глава, ходел на ръце, хвърлял тежки камъни.
Майката се радвала "Гледайте какъв ми е герой". Синът на втората се спрял насред пътя и запял като славей, затанцувал. Майката гордо се усмихвала на чедото си.
Синът на третата жена притичал при майка си, взел ведрото и го понесъл към къщи.
Минавал в този момент край тях един старец. Двете жени се втурнали към него и го помолили да реши чий син е най-добрият. А старецът казал:
- Че къде са вашите синове, аз тук само един видях. - и посочил момчето, което тръгнало с ведрото на майка си.