Веднъж вятърът загасил една свещ и много се възгордял:
– Аз съм толкова могъщ, мога всичко да изгася, дори и самото слънце!
Чул го един мъдър човек и си направил вятърна мелница. После се обърнал към вятъра и му казал:
– Голямо чудо, слънцето щял да изгаси! Та него нощта го гаси всеки ден. Опитай се да спреш това колело! - предизвикал го той и с всичка сила завъртял колелото.
Напънал се вятърът, духал с всички сили, отново и отново, но колелото не спирало да се върти. Напротив, колкото повече духал, толкова по-силно се въртяло то. Толкова повече брашно падало в чувалите на умния човек и той заживял в изобилие, но не забравил и бедните.
А вятърът и досега се опитва да спре колелото. Защо той продължавал да го прави? Защото гордостта не му позволява да прави нищо друго.