Изтормозен от шумния и забързан град, един човек решил да намери тихо и спокойно място, където да се отдаде известно време на размисъл и уединение.
Изкачил се високо в планината, навлязъл в дълбоки гори, където не се мяркала жива душа. Но не успял да се концентрира. Пречела му песента на щурците.
Влязъл още по-навътре в гората, но и там пък птиците пеели много високо и пречили на уединението му.
В търсене на пълната тишина, мъжът влязъл в една пещера. Там било много тихо, но някъде в улеите ѝ капела вода. Звукът на капките направо го вбесил.
Тогава човекът си построил малък, шумоизолиран бункер без врати и прозорци. Но в пълната тишина ясно отеквало тиктакането на часовника му. Човекът свалил часовника от ръката си и яростно го запратил в стената, а той се пръснал на парчета. Седнал, поел дълбоко въздух и се приготвил най-сетне да се наслади на пълен покой, но „Туп-туп, туп-туп…”, пулсирало сърцето му все по-силно и по-силно
Както проблемите ни, така и техните решения, се намират дълбоко вътре в нас.