Разказът на затворник от Освиенцим, принуден да помага в нацистките убийства, най-сетне е бил разкодиран, благодарение на работата на изследователите и на компютърното моделиране.
На листове хартия Марсел Наджари, гръцки евреин, описва как хиляди евреи са били хвърляни в газовите камери ежедневно, по думите му "опаковани като сардини", съобщава DailyMail.
Наджари пише историята за живота си в известния лагер на смъртта през 1944 г. и го скрива в термос, който заравя близо до Крематориум III, а самият крематориум е описан от него така:
"Крематориумът е голяма сграда с широк комин и 15 пещи. Има две огромни мазета. В едното от тях хората се събличат, а в другото се намира камерата на смъртта. Хората влизат в нея наведнъж по три хиляди, затварят ги и включват газта. След шест или седем минути мъчения те умират".
Записките са направени на гръцки език и са били намерени през 1980 г., но в продължение на 36 години хартията е била повредена от влагата и можела да бъде прочетена само малка част от написаното.
Възстановяването на писмения разказ е станало възможно с помощта на компютърно моделиране едва след почти 40 години. От записаното става ясно, че Наджари е бил един от близо 2200-те членове на Sonderkommando - еврейски затворници, които са били използвани от СС, за да придружат съотечествениците си в газовите камери.
"Често ми минаваше през ума да тръгна заедно с другите и всичко да приключи. Но всеки път мисълта за отмъщение ме спира. Исках и искам да живея, да отмъстя за смъртта на баща ми, майка ми и скъпата ми сестра", пише Марсел.
В своите ръкописи той разказва и как нацистите вкарват тръби в помещението, за да може газовата камера да изглежда като душ. Той пише, че "контейнерите с газ винаги се докарват с кола на германския Червен кръст, придружен от двама есесовци". Също така в бележките му се казва, че пепелта след изгарянето на тялото на жертва обикновено тежи около 640 грама.
"Те разтоварват контейнерите и след час и половина започваме. Плъзгаме телата на тези невинни жени и деца в асансьора, който ги вкарва в пещта."
Наджари е един от малкото затворници, които оцеляват в Освиенцим и е прехвърлен в концентрационния лагер Маутхаузен в Австрия, когато Третият Райх се срива.
След това се оженил и се преместил в Ню Йорк през 1951 г., където работил като шивач и имал две деца със съпругата си Роза. Наджари е починал през 1971 г., девет години преди бележките му да бъдат открити.