През 1976 г. лекари в САЩ диагностицирали Стаматис Морайтис с нелечим рак на белите дробове. На мъжа не му оставало нищо друго освен да се примири, че смъртта ще дойде скоро и е неизбежна.
Девет различни специалисти заявили, че му остават от шест до девет месеца на този свят и трябва да започне незабавно с агресивно лечение — химиотерапия. Стаматис обаче не се съгласил с това и отказал да подложи на терапията. Вместо да изживее последните си дни в болнично легло, прикован към системи, той се върнал в родното си място — малко село в Гърция.
„По това време погребение в САЩ струваше много, така че казах на жена ми: „Нека се върнем в Икария“. И така започнахме да пием вино и да чакаме деня“, разказва столетникът Стаматис.
Така и направили, като в последствие станало ясно, че вземането на това решение е довело до нещо невероятно.
В самото начало мъжът бил в депресия и по цял ден лежал, а жена му и майка му се грижели за него. Един ден обаче, желанието му за живот се завърнало внезапно.
Той започнал да живее активен живот. Всяка неделя се качвал на хълм, където се намирала гръцката православна църква, в която дядо му някога бил свещеник. Започнал да се среща със стари свои познати, които го приветствали, щом разбрали, че се е върнал в родната си земя. Прекарвал по няколко часа с тях, като по време на тези срещи те разговаряли и пиели вино.
"Поне ще съм щастлив“, мислел си той, но само месец по-късно, по някаква причина, мъжът започнал да се чувства по-силен.
Усетил живителната енергия, един ден той решил да направи градина. Не очаквал, че ще успее да работи толкова много, но решимостта му надделяла и той започнал всеки ден да става рано и да излиза навън. Обядвал зеленчуци от градината, а когато се мръкнело отивал в местното кафене да играе домино до късно през нощта.
„Не пия купешки вина, защото им слагат много добавки. Дори ако отида някъде, където не предлагат домашно вино, си нося от моето“, разказва Стаматис.
Неусетно месеците минавали, превърнали се в години и подминали предопределеното му от американските лекари време. Годините се нижели, а той се чувствал все по-здрав. Направил ремонт на къщата и ежегодно произвеждал до 1,5000 литра домашно вино.
Живеейки по този начин, 30 години по-късно мъжът, диагностициран с нелечим рак на белия дроб, навършил 97 години. Тогава решил да посети лекарите, които му поставили страшната диагноза, за да проверят какво се е случило. Когато се върнал в САЩ, Стаматис открил, че е надживял всеки един от тях.
Той така и не отишъл на химиотерапията, както го посъветвали специалистите, надявайки се, че по този начин ще удължат, дори и с малко, оставащото му време и въпреки това бил все още жив.
Той не започнал лечение, а решил да изживее достойно краткото време, което му било отредено. Единственото, което направил било да се върне на село.
Този мъж издъхва на невероятните 102 години не от болест, а от старост, защото ракът, като по чудо, отдавна си бил отишъл.