ЛЯСТОВИЦА - руски термин за жена агент, използвана за залагане на капан, когато се използва секс, за да се осигури информация или материал за изнудване при необходимост. Това е определението, с което са описани руските жени шпиони в книгата "Енциклопедия на шпионажа".
Руските разузнавателни служби притежават мрежа от учебни заведения, в които специална подготовка преминават кадровите сътрудници-разузнавачи. Те са предназначени за подготовка както на агенти, заминаващи на работа в чужбина, така и на специалисти по сигурността, които остават да действат в страната. Шпионите са използвани да крадат технологии и да саботират врага по най-различни начини. Един от най-ефективните начини за събиране на сведения за противника е проникването във вражеската територия. Шпионите надушват дисидентите във вражеските редици и ги привличат на своя страна.
Но има едно място, за което се носят легенди и до днес. Училището за съблазнителки на Русия - известно под името Държавно училище 4. Носят се слухове, че то отдавна вече е затворено, но според други - академията за елитни сескшпионки продължава да бълва кадри.
Именно тази академия, е завършила и героинята от филма „Червената лястовица“, създаден по едноименния бестселър на бившия агент на ЦРУ Джейсън Матюс.
Това място реално е съществувало през 60-те и 70-те години в Съветския съюз. То е било част от обучението на съветските тайни служби. В него са обучавали млади жени в изкуството на съблазняването и прелъстяването с цел жертвите да бъдат изнудвани. Кадетите там са се наричали лястовици.
Такова училище за „лястовици“ е имало в Казан, на брега на река Волга. В него младите жени са били превръщани в куртизанки. Там те са били убеждавани, че са оръжия в глобалната борба за власт. Учели са се на техники за психологическата манипулация, с цел да определят слабостите на мишените си. Те се възползват от тях, за да извличат информация. Всяко човешко същество представлява пъзел от нужди, които трябва да се задоволят, за да постигнат целта си. Лястовиците трябва да разберат какво липсва на даден човек и да намерят начин да станат липсващото парче.
Красива жена уж случайно се запознава с мъж. Тя изпъква сред всички останали, защото е прекарала около година в обучение как да флиртува, да бъде красива и да омайва силния пол. Уж случайното запознанство прераства в интимно усамотяване. Стаята, в която го води е предварително оборудвана със скрити камери и записващи устройства. Така мъжът споделя дори строго секретни тайни.
Друг вариант на нежния шпионаж е жената да използва упойващо вещество, което изсипва в питието на мишената си. След като той загуби съзнание, тя претърсва дрехите и вещите му, за да събере нужната й информация. За да изпълни мисията си, жената разчита, освен на красотата си и на специално разработени упойващи парфюми, на измислена лична история, забулена в тайни, с която да предизвика любопитството на обекта си.
Тези способи са често използвани в Русия, САЩ и Китай.
Жени шпиони са познати още от Библията. Такава е блудницата Раав. Тя е приютила през нощта двама съгледвачи, изпратени в Йерихон от заместника на Мойсей — Иисус Невин. Раав укрила съгледвачите на покрива под прострените ленени снопи. Когато стражата ги потърсила, Раав излъгала, че съгледвачите са спали тук, но са си заминали. Пак в Библията се споменава и за друга жена агент, която използва силата на пола си, за да изпълни задача. Далила, която прелъстила непобедимия Самсон и по този начин разбрала, че силата му се крие в дългите му коси. Узнала тайната му, тя го приспала, а след това отрязала косите му и го предала на филистимците.
Едни от най-известните шпиони в света са холандската екзотична танцьорка Мата Хари. Тя е обявена за германски двоен агент от френското разузнаване през Първата световна война и екзекутирана три месеца след като е осъдена за шпионаж. Дори историята за нейната екзекуция прелива от сексуални интриги. Говори се, че Мата Хари е опитала да разсее своите палачи, разгръщайки палтото си и излагайки на показ своето голо тяло с дръзките думи: „Блудница да, но предателка — никога!“.
Друга известна шпионка е певицата и танцьорка Жозефин Бекер, прочута с нейните знойни движения и умопомрачителни танцови изпълнения, в които носи само превръзка от банани, се подвизава също и като таен агент на Френската съпротива през Втората световна война. Германските гранични агенти били толкова заслепени от нейната красота и слава, че й позволили с лекота да преминава границата, без да знаят, че пренася тайни съобщения, написани в нотните й тетрадки с невидимо мастило. След края на войната тя е наградена с орден на Почетния легион за своята вярна служба.
Една съвременна фатална жена е Анна Чапман. Тя е рускиня, която се добира до британско гражданство чрез брак и после заминава за Ню Йорк, за да сложи началото на международна компания за недвижими имоти. Чапман е дълбоко засекретен агент на руското разузнаване. Тя криела информация в дигитални снимки, пишела с невидимо мастило и предавала тайни сведения с помощта на класическия метод „размяна на еднакви чанти на гарата“. След нашумялото й депортиране от САЩ, многобройните секси снимки на Анна Чапман, облечена и разголена, я превръщат в известен международен секс символ.
Известна като „Бялата мишка“ на нацистките агенти, Нанси Уейк е една от най-прочутите членове на Френската съпротива, работила по множество саботажни операции и организирала повече от 700 членове на Съпротивата в партизански боен отряд. Тя е най-търсеният шпионин от Гестапо, с награда за главата й от 5 милиона франка. Веднъж Нанси убива с голи ръце часовой на SS, за да му попречи да вдигне тревога. Говори се, че е искала да остане в историята като „жената, отказала секс на 7 000 разгонени французи“.