108 години от екзекуцията на Романови: Черната нощ, която промени Русия

На днешната дата – 17 юли – се навършват точно 108 години от едно от най-кървавите и повратни събития в съвременната световна история. В ранните часове на 17 юли 1918 г. в мазето на Ипатиевата къща в Екатеринбург болшевиките брутално екзекутират последната руска императорска династия Романови. С това се слага окончателен край на тривековното управление на царската фамилия.

Предисторията и затворът на "специалното предназначение"

След принудителната абдикация на цар Николай II през март 1917 г., временното правителство поставя семейството под домашен арест. Ситуацията обаче рязко се влошава, когато Владимир Ленин и болшевиките влизат във властта. Семейството е преместено в Екатеринбург, в сграда, цинично наречена „Къща със специално предназначение“.

Около 2:00 часа през нощта на 17 юли, комендантът Яков Юровски събужда личния лекар на фамилията, за да вдигне спящите затворници. Извинението било, че в града цари хаос и заради тяхната безопасност трябва да бъдат свалени в полусутеренно помещение. Историческите хроники на Britannica разкриват, че болшевиките са се опасявали от настъпващите антиболшевишки (Бели) сили, които е можело да освободят царя.

Хаосът на екзекуцията и скъпоценните „брони“

В мазето са свалени Николай II, съпругата му Александра Фьодоровна, петте им деца (Олга, Татяна, Мария, Анастасия и Алексей), както и четирима верни служители, избрали да останат с тях докрай. Донесени са два стола за болния престолонаследник Алексей и за царицата.

Вместо камион за преместване, в стаята нахлува екзекуционен отряд. Юровски прочита на глас смъртната присъда и веднага започва масов разстрел. Историческите източници описват сцената като абсолютен и кървав хаос. Стрелбата продължава над 10 минути заради гъстия дим от барута в тясното пространство.

Любопитен и трагичен детайл е, че дъщерите на царя не умират веднага от куршумите. Причината е, че в корсетите на дрехите им са били зашити над килограм и половина скъпоценни камъни и диаманти, скрити за евентуално бъдещо изгнание. Тези бижута са подействали като истински бронежилетки и са отразявали куршумите, което принудило палачите да използват щикове и приклади, за да довършат пъкленото дело.

Прикриването на следите и развенчаните митове

След убийството телата са осакатени, залети с киселина, изгорени и заровени в тайна плитка яма в гората, за да се предотврати превръщането на мястото в обект на поклонение. Поради секретността на съветския режим, десетилетия наред се разпространяваха легенди, че най-малката дъщеря Анастасия е оцеляла.

Всички митове обаче бяха окончателно погребани. През 1991 г. останките на по-голямата част от семейството бяха ексхумирани и идентифицирани чрез ДНК тестове. През 2007 г. бяха открити и липсващите останки на царевича Алексей и Мария. Днес цялото семейство е канонизирано от Руската православна църква като мъченици, а костите им почиват в Петропавловския събор в Санкт Петербург.