Има много неща, за които си струва да се умре. Дали обаче, сексът е едно от тях?
Макар този въпрос да изглежда странен, пречупен през призмата на човешкото съзнание, на планетата ни съществуват видове, които са убедени, че отговорът несъмнено е „да“.
Два вида дребни торбести мишки, открити преди няколко години в Австралия, са именно един от видовете, които буквално умират заради и от секс. Те са усвоили така нареченото суицидно възпроизвеждане, което е много разпространено в природата, но се среща рядко при бозайниците.
Сега тези мънички гризачи с огромно либидо, известни със своите суицидни навици, бяха включени официално в списъка на застрашените видове на Австралия, по препоръка на зоолозите — териолози от Технологичния университет на Куинсланд (Queensland University of Technology (QUT).
Двата вида антехинус (тъмни черноопашати хищни торбести мишки (black-tailed dusky antechinus) и среброглави хищни торбести мишки (silver-headed antechinus), са открити за пръв път от д-р Андрю Бейкър и неговия екип през 2013 г. на територията на Югоизточен Куинсланд.
Мъжките екземпляри от вида умират след продължително чифтосване, а учените се състезават с времето, за да ги спасят от пълно унищожение.
След като австралийското правителство официално постави двата вида в списъка на застрашените местни видове, д-р Бейкър от Факултета по наука и инженерство в QUT заяви надеждите си, че тази стъпка ще им осигури по-голяма защита.
"Женските екземпляри са много енергични и се опитват да се доберат до колкото се може повече мъжки, а самото чифтосване може да трае няколко часа. Тази продължителност е и много изморителна. Мъжките се изтощават до смърт в рамките на ежегодния двуседмичен размножителен период", обяснява д-р Бейкър, който е специалист по бозайниците.
Тези дребни гризачи са известни със самоубийствените си съвкупления, които могат да продължат до около 14 часа. Причината за тези секс маратони се дължи на конкуренцията между мъжките индивиди, които отчаяно се опитват да оставят след себе си поколение. Тази конкуренция провокира прекомерното производство на хормона на стреса. Повишеното ниво на стрес от своя страна води до отслабване на имунната система и убива гризачите.
Женските имат продължителност на живота около две години, като повече от половината от тях се размножават само веднъж и раждат между 6 и 14 бебета. Мъжките умират, преди да навършат една година.
Известни са само три района в Куинсланд, които са дом на тези същества, като размерът на популацията им се оценява на по-малко от 250 екземпляра.
Промените в климата, загубата на местообитания и естествените им врагове са други фактори, които застрашават гризачите.
Бейкър, който откри и двата вида, вярва, че преди няколко десетилетия броят им е бил 10 пъти по-голям, но е намалял драстично заради външни фактори, като промяната в климата и загубата на източници на храна.
"Много рядко се откриват нови видове бозайници в развити страни като Австралия. Тези два вида бяха открити на мъгливи планински върхове, където най-вероятно са се оттеглили, когато климатът се е затоплил и сега няма къде да отидат", обяснява д-р Бейкър.
В Австралия живеят общо 15 отделни вида антехинус, известни на науката. Въпреки това е възможно да има и други, поради факта, че в Австралия има много растителни и животински видове неизвестни на хората.