„Удобен начин за избягване на обяснения“: Какво е „ghosting“ и как да го преживеете

Какво е „ghosting“ във взаимоотношенията? Какви видове „ghosting“ има? Опасностите от „ghosting“? Как правилно да реагираме на ghosting.

Думата „ghosting“ произлиза от английската дума „ghost“. Терминът точно предава същността: все едно човек изчезва във въздуха: той просто спира да общува. Ghosting - това е рязко прекъсване на комуникацията, когато единият партньор във връзката внезапно изчезва от живота на другия без да каже нито дума, каза клиничният психолог Ирина Пирогова.

Това може да се случи не само в романтичните връзки. Приятели, колеги, бизнес партньори и дори роднини могат да си го причинят. Но най-често това се случва в любовната сфера - особено по време на фазата на писане на съобщения, първите срещи и зараждащите се връзки.

Съвременните психолози смятат, че това говори за емоционален разрив, при който единият човек лишава другия от възможността да разбере какво се е объркало.

Защо е обичайно да се казва „да си тръгнеш като англичанин“?

Изразът „да си тръгнеш като англичанин“ произлиза от Франция през 18 век и се отнася до навика на англичаните да напускат вечери, без да се занимават с дълги сбогувания. Любопитно е, че самите англичани са приписвали това на французите – те са имали израз „да си тръгнат като французин“. В крайна сметка и двете нации се обвиняват взаимно в едно и също нещо – навика да изчезват, без да се сбогуват. С течение на времето изразът се превръща в общ синоним на внезапно заминаване без обяснение и днес често се използва като фигуративно описание на „ghosting“ (призраци).

Какви видове „ghosting“ има?

„Ghosting“ не винаги изглежда по един и същи начин. Понякога е шумен, като трясък на врата, а понякога е тих и почти незабележим. В един случай човек си тръгва за една нощ: вчера – комплименти и планове за уикенда, днес – празен чат и сив аватар. В други ситуации се проточва със седмици: съобщенията стават по-редки, отговорите са по-кратки, срещите се отлагат и така нататък, докато комуникацията пресъхне напълно. Вторият вариант често се нарича „мек ghosting“ – не е толкова груб, но не е по-малко болезнен.

Ghosting-ът става все по-често срещан, защото хората все повече се страхуват от открити разговори и взаимодействие лице в лице. За някои това е форма на самозащита; за други е просто страхливост, нежелание да поемат отговорност за собствените си решения. Но в повечето случаи ghosting-ът е именно бягство от обясненията. Може да се счита за форма на психологическо насилие: човек причинява болка не с писъци, а с мълчание, заявява Ирина Пирогова.

Има и друг вид ghosting – „повтарящ се“ ghosting, когато човекът периодично се появява: изпраща „здравей“ месец по-късно, харесва стари снимки, гледа вашите истории без провокация или се преструва, че нищо не се е случило. Този тип „ghosting“ не затваря вратата, а я държи открехната, оставяйки другата страна в неопределеност.

„Ако човек се върне след ghosting, не си струва да му се дава втори шанс. Това поведение често се повтаря, защото е удобен начин за ghosting-а да избегне отговорност. По-добре е спокойно да прекъснете комуникацията и да не се връщате към стария сценарий. И ако ви е трудно да се освободите от дадена ситуация, не се колебайте да я обсъдите с психолог - това ще ви помогне да си възвърнете равновесието и границите“, обясни психологът.

Понякога изчезването е съзнателно решение: човек не е готов за конфликт или просто не се чувства отговорен. А в някои случаи това е проява на страх, тревожност или емоционална незрялост. Във всеки случай, бягството без думи рядко се свързва с този, който остава да чака отговор, той говори повече за този, който си е тръгнал.

Според проучвания на YouGov и Pew Research Center, „ghosting“-ът не е изолирано, а широко разпространено явление. Близо един на всеки шест възрастни в САЩ е преживял внезапно изчезване на партньор, а приблизително един на всеки петима е започнал да „ghosting“-ва. Сред потребителите на онлайн платформи за запознанства тези числа са дори по-високи: 42% съобщават, че са били жертва на такова изчезване. Според международното проучване на MDPI, от 20 до 40% от хората са преживели „ghosting“ по един или друг начин – както тези, които са били изоставени, така и самите „призраци“.

Опасностите от „ghosting“-а

На пръв поглед може да изглежда, че някой е изчезнал – не е хубаво, но не е и краят на света. „Ghosting“-ът обаче засяга не само гордостта, но и психиката. Когато комуникацията прекъсне без причина, хората са объркани, опитвайки се да измислят различни възможни причини. Този вид интернализирано преследване може да генерира тревожност, вина и сериозно да подкопае самочувствието.

Човекът, който е бил „ghosting“, често остава сам в несигурност, стрес и с куп въпроси. Понякога си струва просто да разберете дали нещо сериозно се е случило със събеседника ви. Но ако осъзнаете, че това е умишлен „ghosting“, не го търсете и не го оправдавайте. Блокирането в този случай не е слабост, а по-скоро защита на собствените ви граници. В края на краищата, ако сте наистина важни за някого, той няма да изчезне без дума. А най-добрият отговор на „ghosting“ е да се съсредоточите върху себе си, посочва Ирина Пирогова.

„Ghosting“ е особено труден за хора с тревожен стил на привързаност (поведенчески модел, основан на страха от отхвърляне и чувството за изоставяне), обясни психологът. За тях емоционалната връзка е котва, която осигурява чувство за стабилност. Когато тази котва внезапно се загуби, мозъкът я възприема не като лек дискомфорт, а като заплаха за безопасността. В отговор се активират области, свързани със системата „болка от социална загуба“: същата невронна мрежа, която се активира от физическа болка.

Хората с избягващ стил на привързаност (стил на емоционална реакция във взаимоотношения, при който човек се стреми да минимизира интимността и зависимостта от партньора) реагират по различен начин.

Тези, които са склонни към избягващ стил, реагират по обратния начин - отдръпват се, опитвайки се да рационализират болката, но дълбоко чувство на несигурност остава вътре. Такива ситуации подкопават основното доверие към света и другите хора, подготвяйки почвата за бъдещи трудности в близките взаимоотношения. В резултат на това човек може да се страхува да се отвори отново, страхувайки се, че изчезването ще се случи отново, заявява Ирина Пирогова.

И в двата случая „ghosting“ оставя своя отпечатък – създава невидими белези, които влияят на начина, по който човек изгражда взаимоотношения в бъдеще.

Пример: Две реакции на едно изчезване

Едно момиче срещна млад мъж на парти. Те си разменят профили в социалните мрежи. В началото кореспонденцията е лесна, след това се срещат няколко пъти и дори правят планове за празниците. И изведнъж – пълна тишина: той не пише, не обяснява, не отговаря.

Първи сценарий – Изостряне

Тя актуализира месинджъра си в продължение на няколко дни, пише още две съобщения („Жив ли си?“ и „Какво се случи?“), прекарва нощите си в спомени за разговори, търсейки къде е „сбъркала“. Седмица по-късно тя спира да се храни, спи по три часа и след известно време, когато среща нови хора, мислено сравнява всички с този „призрак“. Резултатът е емоционално прегаряне и чувство за безполезност.

Вторият сценарий е подкрепящ

Тя отново се тревожи, но си дава един ден да бъде ядосана и тъжна. След това изтрива съобщенията, отписва се от социалните му мрежи, отива на фитнес и разказва на приятелите си какво се е случило – не за съвет, а за да си възвърне контрола над ситуацията. Тя не се убеждава, че „всичко е наред“, но осъзнава: мълчанието му също е отговор.

Как да реагираме на „призраците“

Преди всичко, не търсете някой, когото да обвините в огледалото. „Призраците“ рядко са реакция на едно злощастно съобщение или една „грешна“ дума. В повечето случаи това не говори за вашата собствена неадекватност, а за неспособността на другия човек да проведе открит разговор.

„Основното е да не се опитвате да получите отговори веднага. Желанието да изясните всичко е естествено, но опитът да „докоснете“ човека, който ви игнорира, само засилва болката и чувството за безпомощност. По-добре е да преместите фокуса върху себе си: признайте емоциите си, позволете им да бъдат и постепенно възвърнете контрола чрез грижа за тялото и рутина“, обясни психологът.

Вместо това си струва да спрете и честно да признаете факта: човекът е избрал тежка раздяла. Да, това е болезнено, но е важно да си възвърнете контрола – не над ситуацията, а над собствените си чувства. Разсейването помага: разходка, упражнения, разговор с приятели, дори просто почистване – всичко, което връща усещането за реалност и собственото ви присъствие в нея.

Призраците трябва да се разглеждат като индикатор за емоционалната незрялост на човек, а не като лична история за провал. Това е тъжен, но честен филтър: някой, който не е способен на разговор, е малко вероятно да може да изгради стабилна връзка. Нито сега, нито по-късно. И ако „изчезването“ се е случило рано, когато всичко се е ограничавало до леко съчувствие и няколко срещи, това, колкото и да е странно, е дар. По-добре е да научите за емоционалната незрялост на човек рано, отколкото след споделени ипотеки, ваканции и раждане на деца.

„С течение на времето е важно да разберете, че „ghosting“-ът не говори за вашата ценност, а за границите и зрялостта на другия човек. Това осъзнаване ви помага да избегнете зациклянето в негодувание и да излезете от ситуацията с непокътнато самочувствие“, заключи Пирогова.

Източник: www.gazeta.ru