От Йоуи в Австралия, през Йерен в Китай, до Йети в Хималаите във фолклора на много народи по света присъства диво човекоподобно същество с космато тяло, което обитава диви гори и непристъпни планини. Някои от тези създания, подобно на Мапингуари в тропическите гори на Амазония, се смятат за огромни и силни, докато други, като Ебу Гого от джунглите на остров Флорес, Индонезия, са описвани като дребни и пъргави. Някои народи ги смятат за приятелски настроени, докато други ги считат за агресивни и опасни.
В продължение на векове първите заселници на канадския северозапад разказват свои собствени истории за диви хора, обитаващи крайбрежните гори на Британска Колумбия и Юкон. Въпреки че имената на тези диви същества са многобройни и разнообразни, повечето от тях попадат в една от четирите категории: Букуас, Дзуунукуа, Куштака и Саскуоч.
Ако първите три категории описват свръхестествени създания, идващи от света на духовете и сенките, то четвъртата описва нещо доста по-реално — същество от плът и кръв, което се скита из горите.
Според легендите на канадските индианци Саскуоч са космати, човекоподобни гиганти, които живеят дълбоко в горите. Те са много високи, изключително силни и имат ужасна миризма. Те комуникират помежду си чрез звуци наподобяващи грухтене и сумтене и свирукане, а понякога могат да бъдат чути как вият в нощта.
Някои легенди твърдят, че Саскуоч са приятелски настроени, срамежливи и затворени създания, които предпочитат да живеят в изолация, далеч от хората и затова избягват селищата им и местата, на които могат да ги срещнат. Според това вярване, Саскуоч понякога отвлича хора, но не за да им навреди. Други легенди обаче, описват тези горски хора като зли същества, които са склонни да нападат хората и да отвличат деца. В някои легенди Саскуоч дори се хранят с човешка плът.
Макар северните индиански племена да познават Саскуоч от незапомнени времена, светът научава за тях с пристигането на първите заселници в Канада. Популярността на Голямата стъпка, както е известен още Саскуоч, обаче, се дължи на многобройните златотърсачи, които се втурват към негостоприемния и див север, за да намерят неизчерпаемите златни залежи на Юкон. Причина за т.нар. "Златна треска" става откриването на злато при ручея Бонанза-Крийк, в района на река Клондайк, през средата на август 1896 г.
След завръщането си в цивилизацията, много от тях разказват всякакви странни приказки и истории. Из салоните на Скауей и Доусън Сити и баровете на Сиатъл и Сан Франциско отекват истории за скрити долини, изгубени златни мини, призрачни светлини, вълнени мамути и разбира се за огромни диви маймуни, подобни на хора.
Десетилетия по-късно много от тези истории намират своето място в пресата, от тогава до днес са записани над 200 случая, в които хора съобщават, че са видели Саскуоч.
Една от тези истории е доста ужасяваща и от нея могат да ви побият тръпки. Тя разказва за една от най-странните тайни от канадската пустош. Мястото е известно със зловещото име "Долината на безглавите мъже" и лежи в сърцето на планината Макензи, на територията на Националния парк "Нахани".
Името на долината е свързано с няколко мистериозни случая на изчезнали хора, чиито трупове по-късно са открити обезглавени.
Името на парка също носи в себе си неразгадана мистерия. На езика на индианците Дане, "Нахани" означава "Хората там" и е свързано с древно племе, обитавало високите части на планината и нападало селищата в низините. Един ден обаче всички членове на племето изчезнали безследно.
Дали двата случая са свързани или не, можем само да гадаем, но според историята, от която произлиза името на „Долината на безглавите“, хората са били избити от зъл горски човек или Саскуоч.
Долината е обвита в тайнственост и мистерия откакто в нея се заселват първите индиански племена преди 9-10 хиляди години.
Много от тях се страхували да се заселят в региона, тъй като смятали, че това е зло място, обитавано от духове, призрачни сенки и страховити създания и демони. В легендите на племето Дене се говори за загадъчни същества, които се спотайват и дебнат из обширните гори. Някога тези загадъчни създания били избивани и измъчвани от войнственото и агресивно планинско племе Наха. Според легендите племето се състояло от жестоки воини, които носели маски и брони, украсени с ужасяващи образи и брутално обезглавявали всички свои жертви.
За воините на племето Наха се разказва, че били по-едри от обикновените мъже и имали странни и силни оръжия, които никой не бил виждал дотогава. Един ден обаче, страховитото племе внезапно и необяснимо изчезнало от лицето на Земята и никой никога не разбрал какво е станало с него. Сякаш всички негови членове се били изпарили без следа.
Случилото се с Наха станало повод за появата на още зловещи истории за долината.
След приключването на златната треска в Клондайк, хората започнали да търсят нови златни находища и шестима души се озовали в долината Нахани.
Въпреки, че в долината действително има малки залежи на злато, слуховете за него бързо се превърнали в преувеличени истории за огромни буци злато, които се търкалят из реките и потоците и за дебели златни жили, които се подават от скалите в планината.
Заслепени от идеята да открият огромни златни залежи те пренебрегнали предупрежденията на местното население и влезли в долината. След това никой повече не ги видял живи. Телата им били намерени три години по-късно, като и шестимата били обезглавени, а главите им никога не се появили.
Това бил първият официално регистриран от властите случай на обезглавени хора в района, случил се през 1908 г. За съжаление не бил последният. След него от "Долината на безглавите мъже", започнали да изчезват хора все по-често, а когато телата им били намирани, всеки път те били обезглавени. Смята се, че около 44 души са изчезнали при загадъчни обстоятелства в долината до 1969 г.
Първоначално полицията била убедена, че случаите са свързани с банда от разбойници, дебнеща от планините златотърсачите, за да им вземат злато. Имало и друга версия, според която залежите от ценния метал в долината били защитавани от местните жители. Сред индианците обаче, се ширела трета версия. Те били убедени, че убитите са били жертви на тайнственото зло, което витае там.
Дали смъртните случаи не били свързани с духовете на воините Наха, които търсят кръв? Или пък човекоподобните създания, които те измъчвали някога не търсели отмъщение? Никой до сега не е успял да разгадае мистерията около обезглавените трупове, но тя не е единствените странни и необясними явления в тази долина.
Районът е известен и с множество необясними феномени като тайнствени светлини, които се появяват и изчезват в мрака или непознати звуци, които могат да накарат кръвта във вените ви да замръзне. Носят се и легенди, че долината е обитавана от древен кръвожаден хищник — Амфицион, известен още и като куче-мечка. Това в изчезнал род големи месоядни, трошащи кости бозайници, живял в Северна Америка, Европа, Азия и Африка от преди 20.6 допреди 9 милиона години.
И ако всичко това не е достатъчно, на това странно място е открита ледникова пещера, наречена Grotte Valerie, в която са открити древните скелети на над 100 овце, очевидно измрели от глад до около 2 500 г.пр.Хр. Мрачната находка спечели на пещерата псевдонима "Галерията на изгубените овце".