Отидете към основна версия

1 880 12

Прекомерната работа убива творчеството

  • ум-
  • мозък-
  • дейности-
  • работа-
  • творчество-
  • мислене-
  • преработване-
  • мултифункционалност

Когато затрупаме мозъка си със задачи, той губи способността си да мисли

Снимки: shutterstock

Някои хора са развили навика да се занимават с много дейности едновременно или да се претоварват с информация.

Едно ново проучвания обаче показва, че когато сме ангажирани с твърде много неща на куп, това може да се отрази зле на нашите творчески способности.

Превключването от целенасочени дейности, за които е нужна концентрация към творчески занимания, при които мислите се реят свободно, е важно умение, което се губи, ако натоварваме мозъка си прекалено много или се преработваме.

"Идеята е да съчетаем линейното мислене — което изисква добра насоченост, с творческото мислене, което се появява от бездействието. Превключването между тези две настройки на ума е най-добрият начин да вършим добра и творческа работа", обяснява Ема Сепала от Университета в Станфорд, която е един от авторите на проучването.

Но тя не е първият изследовател, който стига до подобно заключение.

В своя книга невроученият Даниъл Левитин стига до сходен извод.

Информационното претоварване ни потапя в шум. През 2011 г. американците са "погълнали" пет пъти повече информация, отколкото преди 25 години; някои изчисления показват, че извън работа хората обработват средно около 100 000 думи всеки ден.

Това ни лишава не само от силата на волята ни (от която имаме ограничено количество), но и от креативността ни. Той използва малко по-различен език от Ема Сепала — линейното мислене произтича от централната изпълнителна мрежа в мозъка, докато творческото мислене зависи от мрежата на основния режим в мозъка (default mode network), която повишава активността си, когато не сме заети с нещо или мислим за живота си.

Подобряването на творческите способности изисква отделянето на някакво време за бездействие и почивка през деня. Може да ни се струва непосилна задача, тъй като през свободното си време мнозина се протягат към телефоните си. Следователно така системата за вниманието в мозъка ни привиква към постоянната стимулация; ставаме неспокойни и раздразнителни, когато не получаваме тази стимулация. Пристрастяваме се към заетостта.

И тук има опасност за качеството ни на живот.

Както Сепала отбелязва, много от най-изтъкнатите умове в науката са направили важни открития, докато не са се занимавали с нищо особено. Никола Тесла например получава прозрение за въртящите се магнитни полета при разходка из Будапеща; Алберт Айнщайн е работил в патентно бюро и е обичал да слуша Моцарт през почивките след продължителните разсъждения по някакъв проблем.

Тя дава четири предложения за намаляване на разсейващите фактори:
1. Правете дълги разходки — без телефон, ежедневно.
2. Излезте от зоната си на комфорт и пробвайте нещо ново, без да се притеснявате, че може да направите грешка.
3. Отделете повече време за развлекателни дейности и игри.
4. Редувайте целенасочената работа с дейности, които са по-малко натоварващи мисловно.

Непрекъснатото седене в социалните мрежи крие опасността от засилването на страха от изоставане (fear of missing out). Проучвания показват, че този страх, подобно на стремежите към перфекционизъм, може да навреди на психичното и физическото ни здраве в дългосрочен план.

Поставете оценка:
Оценка от 0 гласа.

Свързани новини