Много хора смятат, че това, което виждат между краката на жените, се нарича "вагина". Всъщност, външната част се нарича вулва, а вътрешната се нарича вагина.
Вулвата е видимата външна част от женските гениталии - тя включва големи и малки срамни устни, клитор, пубис (Венерин хълм) и вагинален отвор. След вулвата има перинеум и после следва анусът.
Вагината пък е това, което свързва вулвата с маточната шийка и матката. Вагиналният канал е покрит с лигавица, със собствена микрофлора и специфично киселинно рН. Цялата тази система играе основна роля в предпазването и придвижването на спермата към матката и фалопиевите тръби за оплождане на яйцеклетката, пише Sexwell. Обикновено е дълга около 8 см, но при възбуда може да се удължи.
Двата термина - вулва и вагина, не са взаимнозаменяеми. Представете си го така: мъжете имат пенис и тестиси. Никой не използва само думата "пенис", когато има предвид тестисите. Така е и при жените - вагината не е и вулва.
Правилното анатомично название на интимните части всъщност може да помогне на много млади момичета и жени. Ако отидете на гинеколог и кажете "имам болка в областта на вулвата", то ще ви прегледат отвън и около срамните устни. "Вагинална болка" значи, че ви боли някъде вътре и надълбоко.
Всяко нещо си има дума в нашия език и тези думи са от значение. Те влияят върху представата на хората (най-вече на младите хора) за света. Тази представа може да оформи начина, по който младите виждат света, телата си и дори начина, по който се отнасят един с друг занапред в живота.
Изключително важно е младите хора да знаят, че притежават своите собствени тела. Но за да притежаваш нещо, трябва да го познаваш. Иначе остава едно смущаващо усещане, че "това там, което го имаш, не трябва да го пипаш, то е за другите".
Много хора се притесняват от думата "вагина", защото я обвързват с нещо срамно. Те толкова много се притесняват от "вулва", защото този термин звучи медицински, далечен и изобщо не ни е познат. А всъщност трябва да е!
Представете си колко по-различен щеше да е светът, ако като малки ни казваха, че анатомичният еквивалент на пениса е клитора. Тогава може би жените биха били по-отворени да изучават клитора си, така както мъжете от ранна възраст правят с члена си. Така че, дами, не се притеснявайте да наричате нещата с името им - в ежедневието, на лекар, пред децата си. В телата ни няма нищо срамно.