Загубих и майка, и татко през миналата година, сподели актьорът Христо Мутафчиев, като призна, че най-големият подарък за празниците би бил да види и двамата си родители на празничната трапеза с него.
Тези откровения, както и други, свързани с личния и професионалния му живот, актьорът направи по време на гостуването си в предаването "Офанзива с Любо Огнянов" по Канал 3.
"Актьорството носи много радости, но и много разочарования", каза той.
"Има мои колеги, които не си позволяват да слязат на нивото на мерзките страсти. Това са Мариус Куркински и Камен Донев", допълни артистът.
"Минал съм през толкова изпитания и за духа, и за тялото, че единственото, което си пожелавам, е здравето на децата ми", посочи още Мутафчиев.
"За актьорската професия се иска много здрав задник, много сериозен характер, характерът се гради трудно през годините, има много разочарования. Да, има и много радости, но има много повече разочарования, отколкото радости. Освен всичко останало, трябва да имаш и малко късмет в тая професия". заяви Мутафчиев по повод свое изказване, че не би искал дъщеря му да го последва в тази професия.
"Ако дъщеря ми доведе актьор, по-добре да набия нея, защо него? По-скоро съм на мнение, че не бих искал дъщеря ми да се занимава с тая професия", каза актьорът, който през 2019 г. навърши 50 години.
На въпрос какъв подарък би искал да получи за Нова година, той призна: "Този подарък, който исках, няма как да го получа никога най-вероятно повече. В началото на изминалата година починаха и майка ми, и баща ми, така се случи просто, един след друг. И исках да получа подарък да ги видя, да ги видя на празничната трапеза. Какво бих им казал? Сигурно, че ги обичам и че много ми липсваха през цялото това време".
Мутафчиев не пропусна да коментира и трагичната загуба на големите български актьори, които починаха през 2019 г.
"Отиде си Иван Ласкин в началото на 2019 г., накрая изпратихме Стоянка Мутафова, Стефан Данаилов. И Йоско Шамли, който беше в един клас с Иван Ласкин и с Йоси бяхме в един випуск в НАТФИЗ. Работил съм с него в две представления, дипломни спектакли на един режисьор в НАТФИЗ", разказа той.
"Това с "небесната трупа“ е изтъркано, но всички се събираме горе. Но първо - не горе, никой не знае къде е, горе ли е, долу ли е. Но веднъж след като си отиде Чочо (Попйорданов), аз не съм от тези хора, които ходят при някакви врачки, баячки, такива, които изпиват мозъците на хората и им обясняват как сега тука ще направиш това, ще направиш онова, докато душата се успокои. Но се запознах с една жена, която, според нея самата, контактуваше с духове. Реших да използвам момента и да захапя, и я попитах: "Можеш ли да ми кажеш нещо за Чочо?“ На другия ден тя ми каза: "Чочо стои на една голяма маса, под една дебела сянка, пие бира и крещи „Да живее България!" и "Смърт на тирана!“ Хъшовско, той си е Македонски... Не знам дали бихме играли трагедия или комедия, но ако всички тези чешити, прекрасни чешити, са се събрали на едно място и могат да контактуват помежду си, както и да е контактът, такъв купон пада, че ти е бедна фантазията! Ние ревем, плачем за тях, но плачем за материалното, за материята, а душата, духа, извисяването...", сподели още актьора.