Арктическият лед започна отново да се топи бързо и е достигнал до най-ниските си нива

Арктическият морски лед е достигнал изключително ниски зимни нива през 2025 и 2026 г., с което приключва периодът на относително забавяне на спада, отчетен в началото на десетилетието. Това показва ново изследване на учени от Университета на Саутхемптън и Националния океанографски център на Великобритания, публикувано в Proceedings of the National Academy of Sciences.

Според анализа площта на ледената покривка през фазата на зимното нарастване е намаляла с 5,8% между 2024 и 2025 г. Това е най-големият спад за една година през зимния сезон от началото на системните сателитни наблюдения в края на 70-те години. През 2026 г. е регистрирано ограничено възстановяване, но максималната площ остава сред най-ниските в цялата поредица от измервания.

През март 2025 г. зимният максимум е бил около 14,33 млн. квадратни километра, а през 2026 г. ледът е достигнал приблизително 14,29 млн. квадратни километра. Разликата между двете стойности е малка и според използваната методика резултатите могат да бъдат разглеждани като равни в рамките на статистическата неопределеност.

„Това, което изглеждаше като пауза в началото на 2020-те години, сега се очертава като временно забавяне в рамките на по-дългосрочен спад, свързан с глобалното затопляне“, заяви водещият автор д-р Дуо Чан.

Морският лед в Арктика се разширява през студените месеци и се свива през лятото. Освен общата му площ значение има и възрастта на ледената покривка. През последните две десетилетия тя е станала по-млада и по-тънка, което я прави по-уязвима при високи температури и силни атмосферни и океански процеси.

Намаляването на леда засилва затоплянето чрез т.нар. обратна връзка на албедото. Светлата ледена повърхност отразява голяма част от слънчевата енергия, докато тъмният океан я поглъща. Така загубата на лед води до допълнително нагряване на водата и затруднява образуването на нова ледена покривка.

Учените изследват и възможното влияние върху атмосферната циркулация и времето в по-умерените географски ширини. Връзката между намаляващия арктически лед и конкретни екстремни зимни явления обаче остава сложна и не позволява всяко застудяване или буря да бъдат пряко приписани на промените в Арктика.

Морският лед вече плава във водата и неговото топене не повишава пряко морското равнище. Косвените последици обаче са значителни: допълнителното затопляне може да ускори топенето на сухоземните ледници и ледените щитове, които действително допринасят за покачването на океаните.

Промените засягат пряко и арктическите екосистеми. Полярните мечки използват морския лед като платформа за лов на тюлени, а по-ранното му отдръпване и по-късното замръзване съкращават времето им за хранене. От ледената среда зависят също моржове, тюлени и редица други видове.

По-слабата ледена покривка отваря и по-дълги периоди за корабоплаване, но не прави маршрутите непременно безопасни. Подвижният лед, слабата инфраструктура, екстремното време и трудните спасителни операции продължават да създават сериозни рискове.

Авторите подчертават, че краткосрочните колебания могат временно да прикрият основната тенденция, но не я отменят. Рекордно ниските зимни максимуми през 2025 и 2026 г. показват, че продължителното намаляване на арктическия морски лед не е спряло.