Занзибар - тюркоазено сини води, пясъчни плажове, палми и страхотен климат – това очаква туристите на този красив остров в Индийския океан. Природата и условията за почивка там по нищо не отстъпват на прехвалени дестинации като Малдивите, например, пише pochivka.blitz.bg.
Въпреки чудесните природни дадености, този автономен район в Танзания е изключително беден. От там, съвсем логично, произтича и фактът, че проституцията е сред основните поминъци на хората.
Туристи от цял свят идват тук за седмица или две, за да се „позабавляват“ с младите мъже и жени на острова. Процедира се по следния начин – туристите идват и си наемат „водачи“, които не са нищо друго освен секс работници.
За мнозина може би е неизвестен фактът, че голяма част от тези секс работници са мъже. Всъщност от години тук западноевропейки и американки идват с цел да правят неангажиращ секс с местните мъже.
Обикновено става дума за бели жени над 40 години. Причината да търсят секс тук най-често е, че скоро са преживели раздяла. За много от тях черните здрави момчета с мускулести тела са сбъдната фантазия.
Наричат ги „плажни момчета“. Често те са слабо образовани, на под 30 години, с добро телосложение. Обикновено са абсолютно безсрамни – забелязват самотни жени и се приближават към тях с примамващо предложение.
Местните мъже се рекламират като силни и издръжливи масаи. Това е племе, живеещо предимно в континенталната част на Танзания и Кения, занимаващо се с отглеждане на крави. Те са доста здрави физически. Но на Занзибар почти няма масаи. Само името им се ползва, за да се привлекат повече заможни дами с възможности.
В повечето случаи, обаче, проституиращите мъже не питат директно за пари. Работят в хотели, ходят по клубове и съблазняват самотните жени. Ако нещата се получат, се стига до секс. Едва след това си признават, че са бедни и имат нужда от пари. Възможно е жената да не плати, което пак не е загуба, но ако им даде пари, те остават с нея, докато е на почивка.
Надеждата на повечето младежи е жената да ги отведе в Европа. Дори и да трябва да живеят цял живот с някого, когото не обичат.
Случващото се на острова не възмущава никого. Първо, там не го наричат „секс туризъм“, защото мнозинството от пристигащите в търсене на секс срещу заплащане (пари, храна, подаръци), са жени. А и в названието „плажни момчета“ никой не намира нищо обидно.
Освен това секс туристките, идващи от страни като Нидерландия и Италия, на практика поддържат местната икономика. Наричат ги жени „мзунгу“, което значи „бели“.
Масаите са си спечелили завидна репутация сред мзунгу с уменията си в леглото. Младите момчета, навлизащи в бранша, се опитват да усвоят техните похвати.
Една история от 80-те години подхранва още повече желанието на местните да се предлагат на белите жени. През 1986 година 26-годишната шведска туристка Корине Хофман зарязва гаджето си и се жени за Лкетинга – местен, който танцува за туристи. След това тя издава книга за това, която пък се превръща във филм, което носи и на двамата милиони долари.
Туристическите агенции в Африка рекламират Занзибар като секс дестинация, при това не особено дискретно. Разбира се, когато отидете там, трябва да сте наясно, че и наркотиците са част от картинката.