Това е град Припят в Северна Украйна. Той носи името на реката, на чийто бряг е разположен. Намира се близо до границата с Беларус, недалеч и от границата с Русия, само на 15 км от Чернобил и на 95 км от столицата Киев. Градът е построен в началото на 70-те години, за да обслужва Чернобилската АЕЦ. Населението му достига около 50 000 души. Дотук с тази суха статистика сякаш говорим за един най-обикновен град в света. Но всеки, който познава историята му, знае, че той е всичко друго, но не и обикновен. Със сигурност най-точното определение за него днес е призрачен, страховит и натоварен с много тежко и ужасно минало, пише Дарик.
На 26 април 1986 г. малко след 01.00 ч. избухва четвърти реактор на АЕЦ Чернобил. Взривът разпалва пожар, който гори в продължение на 10 дни. Това е най-тежкият инцидент с атомен реактор в историята наред с аварията на АЕЦ „Фукушима“ от 2011 година. Едва на следващия ден по високоговорителите на град Припят звучи съобщение, известяващо хората за това, че ще бъде извършена временна евакуация на жителите. Хората научават, че трябва да си подготвят багаж едва за няколко дни, но така и не се връщат по домовете си. След аварията, на 45 км от Припят е построен град Славутич, който подслонява по-голямата част от евакуираните жители на Припят.
Аварията предизвиква облак от радиоактивни отпадъци, който преминава над части от тогавашния СССР, както и над Източна Европа и Скандинавия. Обширни райони в днешните Украйна, Беларус и Русия са замърсени, а около 200 хил. души са евакуирани от родните си места. Близо 60% от радиоактивните отпадъци падат на територията на Беларус. Последиците са за години напред.
Днес град Припят е своеобразен музей. С напълно изоставени жилищни блокове, плувни басейни, училища, детски градини и болници, в които всичко е непокътнато, от вестници до детски играчки и дрехи.
Припят и околните райони няма да бъдат пригодни за обитаване от хора през следващите няколко века. Според учените ще са нужни 900 години за достатъчното разпадане на най-опасните радиоактивни елементи.
Градът е достъпен и относително безопасен по пътищата, макар че се налага да се придвижвате през него с дозиметър. Вратите на всички сгради са отворени, за да се намали риска за посетителите, но много от тях са акумулирали твърде много радиоактивни материали, за да могат да се посещават безопасно. Танкове, хеликоптери и транспортни машини на Съветската армия, използвани по време на изграждането на саркофага на избухналия реактор, са изоставени поради високите нива на радиация в тях.