Науру е малка островна държава в Тихия океан, разположена на североизток от Австралия. Населението ѝ наброява 10 000 души, което я нарежда сред трите най-малки държави в света, наред с Ватикана и Монако, пише pochivka.blitz.bg.
Тази малка държава сега е една от най-бедните в света, докато през 60-те години на миналия век, до началото на 1990 година, е оглавявала списъка на най-богатите. Науру е имала най-високия БВП на глава от населението. Богатството на държавата се е дължало на наличието на фосфат. Той е открит от златотърсача Албърт Елис през 1900 година. Няколко години по-късно Тихоокеанската фосфатна компания започва да обработва запасите. Неслучайно колониалните сили водят ожесточена борба за острова. Германци, австралийци и британци извличат несметни богатства от природните ресурси на острова.
През 1968 година Науру става независима и фосфатната индустрия отива в ръцете на местните науруанци, които заживяват в разкош. Всеки жител притежава две до три коли – странно, като се има предвид, че в страната има едно единствено шосе. Общата дължина на пътищата е 40 километра. Забогателите жители на острова започва да инвестират в Австралия. За тях работят чужденци, а те самите се отдават на покупки на луксозни стоки от чужбина.
През 90-те години обаче Науру е изправена пред фалит. Над 80 процента от фосфатните залежи са изчерпвани и правителството прави отчаяни опити да предотврати необратимото. Безработицата нараства до рекордните 90%. Промените в климата разрушават и риболовната промишленост. Процъфтяват корупцията и прането на пари на фона на фосфатната криза. Науру затъва и пропада до такава степен, че сега е в списъка на най-бедните държави.
Когато през 2001 година австралийското правителство прави предложение да направи територията на острова бежански център срещу крупна сума, при което науранците нямат особен избор и приемат. Страната става печално известна като място за токсична миграция от Австралия. Твърди се, че се извършват големи зверства и престъпления.
Днес продължителността на живота на местните жители е под 50 години. Болницата, която е била оборудвана модерно и луксозно преди десетилетия, днес прилича на мизерен лазарет.
Защо обаче тук живеят най-затлъстелите хора?
Заседналият начин на живот, хранителните продукти, внесени от чужбина и със съмнително качество, както и труднодостъпната медицинска помощ са сред главните причини за това.
Любопитно за островната държава е, че има летище и собствена авиокомпания с няколко стари самолета “Боинг”. Железопътната линия е с дължина 3,9 километра. В Науру няма обществен транспорт. Там има само две риболовни лодки. На острова има една радиостанция. Страната разполага само с два хотела. Науру няма собствени висши учебни заведения, но има филиал на Южния Тихоокеански университет, където младежите могат да учат задочно. Приблизително 80% oт острова е безжизнена пустош.
Малко хора могат да се похвалят, че са стъпвали на Науру. Едва 200 души посещават страната годишно.
Така Науру постави своеобразен рекорд, преминавайки за кратко време от Първия свят към Третия. Кой носи вина за това разрушение, никой не може да каже. Никой също така не знае как ще изглежда бъдещето на малката държава.