Една от най-красивите базилики на Първото българско царство, построена от Цар Борис I, носи огромна част от българската история на малкия гръцки остров "Св. Ахил". Базиликата наподобява архитектурата на Голямата базилика в Плиска днес. По времето на Цар Самуил базиликата на острова е главният храм на Българската патриаршия. Там някога е погребан българският цар Самуил, съобщава БГНЕС.
Тази година през октомври се навършват 1008 години от неговата смърт.
Историята на откриването на гроба на българския владетел е любопитна: през 1965 г. професорът от Солунския университет Николаос Мицопулос се вслушва в предаваната от поколение на поколение легенда, че в развалините в района на остров Св. Ахил в Малото Преспанско езеро се намират кулата, фурната и помещението за войската от резиденцията на последните владетели от средновековната българска държава. При начални разкопки на базиликата „Св. Ахил“, намиращата се в североизточната част на острова, легендите се потвърждават.
Така професор Мицопулос започва разкопки и през 1969 г. открива четири саркофага, изградени изцяло от мраморни плочи. Под свода на гробница е открит скелетът на 160-сантиметров мъж, облечен в пурпурни дрехи. Впоследствие антрополозите определят възрастта на починалия на около 70 години. Главата му е поставена на възглавница от керемиди, а върху нея вероятно е имало и друга от скъп плат.
Под лявата и върху дясната му ръка се намират останки от плетена позлатена ризница, на гърдите и около таза са оцелели фрагменти от много скъпа златотъкана дреха. Това е царска дивитисия, която е най-тържественото императорско облекло по това време. Брокатът е изтъкан от памук и копринени нишки, обвити в сребро и злато, по нея са запазени сърмени везби и големи медальони с вписани в тях двойки папагали, свързани с крилете си и с глави, обърнати навътре, с розети в началото на крилата.
Впоследствие при изследването на скелета е намерено увреждане от бойна рана на лявата лакътна кост. Според легендите по време на битката при Сперхей през 997 година българският цар Самуил е ранен именно в лявата ръка и така професор Мицопулос стига до извода, че това е неговият скелет.
Останалите три гробници са намерени празни, професорът предполага, че там може да са погребани последните двама владетели на Първото българско царство – Гавраил Радомир (1014-1015) и Иван Владислав (1015-1018). До тях се намира и саркофаг с мощите на Св. Ахил, които са пренесени след завладяването на Лариса.
А базилика „Св. Ахил“ е една от най-внушителните сгради от Първото българско царство, с внушителни размери от 30 на 50 метра и площ от 968 квадратни метра.
Днес костите на българския цар се съхраняват в Музея на византийско изкуство в Солун.